Дунав Ултра зима на кораба Радецки

Намираме се в машинното отделение на кораба „Радецки“ в Козлодуй. На 29 май 1876 г., по време на редовен рейс на кораба, на палубата му, преоблечени като градинари, се качват Христо Ботев и четниците му. Две години след слизането на четата на българския бряг и нейния трагичен разгром във Врачанския Балкан, България вече е свободна и жителите на Козлодуй правят първата възстановка на слизането на Ботевата чета на родна земя. Днес корабът „Радецки“ е музей-светиня – част от атракциите на веломаршрута „Дунав Ултра“ – 682 км по поречието на Дунав до Черно море. Подкрепете този пост с лайк и шер, за да популяризираме зедно веломаршрута „Дунав Ултра“ и да го направим една от 10-те най-привлекателни туристически велосипедни дестинации в Европа.

Корабът „Радецки“ през зимата, 2017 г.

Radetzki

Превод на Обръщението на Христо Ботев до капитана и  пътниците на парахода Радецки (литературен клуб)

Господин капитан!
Господа пътници!

Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.
С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество – България.

Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода „Германия“ в Русчук през 1867.

И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния:
Да живее България!
Да живее Франц Йосиф!
Да живее граф Андраши!
Да живее християнска Европа!

Х. Б о т й о в 185
Долуподписаните потвърждаваме истинността на това писмо:
Д о й м и, помощник
Е н г л е н д е р, кап.
Х а д з е л, I-ви машинист


УДОСТОВЕРЕНИЕ дадено на капитана:

Ние, долуподписаните, удостоверяваме с настоящето, че ние, въстаниците на България, със сила принудихме капитана на кораба „Радецки“ да спре на турския бряг, ако и да няма станция.

Въстаниците на България
Войвода: Б о т й о в 186


kozloduj