“Дунав Ултра” през погледа на Филип Лхамсурен – изгреви и залези като от зората на света

Той е от хората, които рядко срещате в ежедневието, дори през целия си живот. От хората, на които понякога тайничко завиждате за смелостта, приключенския дух и осъществените мечти.
Запознайте се с Филип Лхамсурен (36) – участник в изпитанието Дунав Ултра 3: River Monsters, кампания в подкрепа на туризма в България и в частност на велотуризма по поречието на река Дунав.

.: Здравей, Филип! Защо участваш Дунав Ултра 3: River Monsters? Каква е твоята лична мотивация?

Филип Лхамсурен: Преди всичко това е предизвикателство, различно от това, което съм правил, тоест спортно предизвикателство, а аз винаги се стремя да опитвам нещо ново и задължително трудно. Плюс това се убедих с последната ми експедиция в Амазония, че се нуждая от по-сурови тренировки. Нуждая се от изпитания като “Дунав Ултра”, за да се доближа до крайната си цел – връщане обратно в джунглата на Амазония.

Участвам също и заради самата кауза – популяризиране на туризма по поречието на река Дунав, защото тя е богатство, което няма аналог в цяла Европа. Убедил съм се лично в нейната магия.

Не на последно място участвам и заради хората, които ще вдъхновим, и заради самия Борис Бегъмов, който е така отдаден на това, което прави, че е трудно да не си въвлечен, когато си заразен с вируса на приключението.


.: 682 км за 48 часа с бягане и на колело – кое е най-голямото предизвикателство за теб: ограниченото време, маратонската дистанция, карането на велосипед, или?

ФЛ: Комбинацията от всичко това е коктейл с непредвидим краен ефект. Единственото, което ще е сигурно, е, че ще съм изцеден. Но отговорно мога да кажа, че в карането на шосеен велосипед съм пълен аматьор – преди два месеца за първи път се качих, тогава Борислав ми показа как да държа правилно кормилото, за да мога да се прибера в дъжда. Така че сами си правете сметка!


.:Предстоящото изпитание е сериозен тест както за физическата, така и за психическата издръжливост. Коя е водещата сила в подобно начинание – духът или тялото?

ФЛ: Смятам, че водещата сила е желанието, а то се поражда от духа в нас петимата. Но наборът от тренирано тяло е абсолютно задължителен, иначе Дуранкулак ще бъде просто един мираж.


.: По време на цялата дистанция заедно с Борислав, Илиян, Станислав и Борис трябва да се движите заедно, а ти си свикнал да оцеляваш сам. По-лесно или по-трудно е да си част от група, кои са силните и слабите страни на такъв тип преход?

ФЛ: Погрешно се смята, че предпочитам да правя всичко сам, просто моите мечти на са за всеки. В живота всичко се променя и ето, че сега разчитам на всеки един от отбора да пробива буквално въздуха, за да диша другият. Тук успешната тактика е екипността.


.: Познаваш добре северната граница на България – вече си минавал поречието на Дунав, по вода и с каяк. Разкажи ни за магията на този регион, с какво е уникална природата там?

ФЛ: Това е най-дивият участък на реката, никъде в Европа няма толкова голяма река, която да тъне в забвение. Това е и ценното – икономическият упадък и обезлюдяването създават предпоставка да се спотайва дивият живот.

Дунав е разнообразна река – ръкави, вечно променящи се наноси, свободно плаващите тръстикови острови около резервата Сребърна, каньона на Русенски Лом, наводнени гори, Персинските блата, богатство на птици и, разбира се, изгреви и залези като от зората на света.


.: През 2015 г. предприемаш изключително рискова експедиция в Южна Америка – по какво си приличат двете реки – Дунав и Амазонка? Кои са най-бруталните ситуации, в които попадна по време на това приключение? С кои животински видове се “срещна” там? Как изобщо успя да се измъкнеш жив от джунглата…

ФЛ: Дунав и Амазонка са сестри, едната е като река в парка, другата е най-пълноводната река в най-голямата джунгла на планетата. Няма нищо брутално в джунглата, просто е различна среда. Там е по-живо и можеш да си представиш как е било на Земята, преди да доминират хората.

Денем плавах с делфини, нощем заспивах с крясъците на стотици птици, любопитни каймани и маймуни. Трудността беше силното горно течение на реката, плаващите препятствия, водовъртежите и тропическите бури, но най-големият проблем беше човекът. Многократно бях ограбван и нападан, стреляха по мен и в крайна сметка пирогата ми бе отнета. Законът на по-силния там важи с пълна сила.

philip lhamsuren


.: Думата “страх” съществува ли в твоя речник, какво всъщност означава тя за теб?

ФЛ: Страхът не може и не бива да бъде ампутиран, преживял съм достатъчно от това чувство, за да разбера, че е полезно. Просто не бива да ограничава действията ни. Какъв опит ще придобием, ако постоянно се страхуваме?! Количеството му е пропорционално на личното ни развитие.


.: Служил си във Френския легион – как и до днес ти помага този опит?

ФЛ: В легиона спортът беше на почит, особено маратонското бягане. Това и продължавам най-често да тренирам, защото е най-лесно осъществимо и не е нужна някаква специална екипировка. Колкото до придобития опит, това е нещо, което ми е трудно да обясня тук…


.: Преди малко стана дума за джунглата – в този смисъл, как се справяш с живота в “градската” джунгла? 

ФЛ: Въпросът е къде се чувствам добре. Със сигурност моята среда не е градската, но и там се справям, защото всичко е безкрайно ясно, така че не ми се налага да оцелявам. Просто ограничавам контактите си и не се задържам за постоянно.


.: Обичаш да пишеш и дори имаш две издадени книги, разкажи ни повече за тях.

ФЛ: Писането е моето изразно средство, а пътуването е азбуката за мен. Първата ми книга е “Душата на човека” и е сбор от записки по време на пътуванията ми в Монголия, а книгата “Забравените пътища: от Родопите до Памир” е за самотната ми експедиция на колело до Централна Азия.


.: Освен това участваш в детски лагери и зелени училища, доколко е важно да отглеждаме децата си в любов към околната среда и спорта?

ФЛ: Важно е доколкото човек е свързан с природата и движението. Ако децата имат повече досег с тези елементи, в бъдеще ще имаме повече възрастни, които не си хвърлят фасовете на земята, просто защото въобще няма да пушат.

philip lhamsuren


.: Да поговорим отново за Дунав Ултра 3: River Monsters – как върви подготовката ти и какво точно включва тя?

ФЛ: Личната ми подготовка е да натрупвам все повече километри на колелото.


.: Кои, според теб, са най-силните страни на останалите участници – Борислав, Илиян, Станислав и Борис?

ФЛ: Всеки има своята роля според това с какъв личен опит разполага и какви са особеностите на характера му. Например Станислав е приел ролята да обгрижва групата, да държи всеки от нас да не изостава или да не се откъсва напред. Борис е водещата фигура, идеологът, учителят по предмета “Дунав Ултра”. Борислав е младото лъвче, което неуморно дърпа напред, а Илиян е човекът който може да предвиди в кой етап и момент на криза от какво ще се нуждаем, за да може да продължим.


.: Какво е личното ти послание към хората, които ще проследят Фейсбук риалитито във Фейсбук страницата на “Дунав Ултра”? Какво да очакваме – шоу или алтернативно спортно събитие с напълно неизвестен и драматичен край?

ФЛ: Погледнато фронтално, това е спортно предизвикателство, което го грози да се приеме като шоу. Но това не е атракция и ще бъде жалко да се отмести фокусът от основната цел – популяризиране на туризма по поречието на река Дунав, популяризиране на велотуризма, на самата култура.

Самото изпитание – карането на колело и бягането, е една платформа, чрез която да осветим тази забравена северна част на България.

Посланието ми към хората е да действат директно от сърцето си…