Когато става въпрос за всякакви маратонски дистанции в колоезденето в България, едно име – това на сливналията Лазар Владиславов – неизменно изпъква на преден план. Вече повече от 16 години Владиславов отдава всяка свободна минута на колоезденето, като негова лична заслуга са многобройни организирани коломаратонски прояви и състезания, в повечето от които той участва лично. Лазар е неуморим организатор и атлет, който продължава да тренира активно и след като навършва 50 години. Сред множеството международни колоездачни преходи и състезания, в които той участва в България и по света, е най-тежкият велосипеден преход със състезателен елемент – Прекосяването на Америка (RAAM ). През последните години новозапалените колоездачи го асоциират като човека, който организира официалните коломаратонски серии – тип бревети.
Дунав Ултра успя да научи само за малка част от огромното ноу-хау по отношение на коломаратонството, с което разполага Лазар. И бързаме да го предадем на всички останали фенове на любимия спорт. Представяме ви човекът-коломаратон Лазар Владиславов!
За спорта…
Лазар Владиславов: Винаги съм се занимавал със спорт, като повече от 20 години съм отделил на волейбола. От друга страна, колоезденето винаги е било мой съпътстващ спорт и след като стана ясно, че не мога да практикувам волейбол, реших да се насоча изцяло към колоезденето и ето, вече 16 години отделям на коломаратонството. Започнах да се занимавам активно с колоездене на 38 години – тогава, когато други приключват спортната си кариера. 6 години по-късно станах първи на държавното първенство в категория за ветерани – Мастерс.
Аз съм от Сливен, а в град Сливен винаги е имало добри състезатели и треньори. Редица деятели, състезатели и треньори дълги години поддържат традицията на сливенската школа. От друга страна, географското разположение на град Сливен позволява целогодишен тренировъчен процес – навсякъде вали дъжд и сняг, но има райони около Сливен, в които през зимата просто е сухо. Пролет и лято пък може да се тренира в околните планини, което прави района изключително подходящ за целогодишно трениране на колоездене. За 15 поредни години, откакто се занимавам с колоездене, не съм прекъсвал тренировки заради лоши метеорологични условия. Преди две години се наложи да спра не заради друго, ами заради контузия. Може да се каже, че регионът около град Сливен е мечта за всеки любител на шосейното колоездене.
За качеството на пътищата…
Лазар Владиславов: Условията на пътищата в България по никакъв начин не са по-различни, по-лоши, защото аз съм карал в десетки европейски държави и виждам за какво става въпрос. Естествено, на запад ще срещнете и наистина идеални пътища, но съм карал например в Испания по далеч по-лоши настилки, отколкото в България. Хората отиват да карат там и съответно не идват у нас не заради пътищата, а поради съвсем други причини. Все пак в последните години с изграждането на магистралите в България сега се отварят нови възможности и стига да има желание и правилен подход в популяризирането на колоезденето – опциите нарастват. Защото при състезанията е ясно – там се затваря някакъв участък и всичко е организирано в детайл, но в нашия спорт, коломаратонството, е по-трудно да се подбере трасе, което в разстояние на стотици километри да гарантира определено ниво на качество плюс безопасност на пътя. Но още веднъж – категорично мога да кажа, че съм карал по много по-лоши пътища в Италия и Испания, отколкото е нашето 1200 км трасе.
Отвъд Океана …и в Европа
Лазар Владиславов: В Америка и Канада е малко по-различно, защото съществува повече споделеност на пътя и там пътищата извън магистралите не са толкова натоварени. Там и толерантността е по-висока, а и самата маркировка е с високо качество, което за нас, коломаратонците, е много важно, тъй като ние караме и през деня, и през нощта. Същото се отнася и за Франция и Германия. През нощта въпреки ниската видимост може да си сигурен, че там няма да има дупка, камък, дори и кал. През 2007-ма карах 1200 км – поредния Париж-Брест-Париж. Тогава валя през цялото време, карах през цялото време с една светлоотразителна жилетка, накрая свалих жилетката – беше като нова. Във Франция професионалното колоездене наистина е на много високо ниво, това е мястото, където има всички условия един колоездач да развие максимално своя потенциал.
За участието в българска щафета на RААМ…
Лазар Владиславов: Прекосяването на Америка за време е най-трудното изпитание за един коломаратонец, на практика това са 3000 мили /4800 км/, които трябва да се изминат в рамките на 9 или 12 дни в зависимост от дисциплината. За там трябва да си подготвен изначално, а в България има определена група от хора – участници в бревети, които са в постоянна форма целогодишно. Ако участваш в дисциплина “соло” или екип от двама, там наистина се изисква една по-сериозна индивидуална подготовка и само с бревети няма да стане. За по-запознатите с колоезденето – това е състезание тип многодневен и многонощен часовник. Това е изключително тежко изпитание за участващите соло, защото трябва да караш денонощно с минимални почивки. Самото завършване на този преход в рамките на максималното контролно време е голямо постижение. Стресът е огромен и има всякакви случаи – може да излетиш от пътя в канавката, там лежиш и не искаш да ставаш… вдигат те, слагат те на велосипеда и отново потегляш. Някои монтират високоговорители на придружаващите автомобили и така държат колоездачите будни. Ние такива проблеми не сме имали, защото нашата дисциплина беше щафета, което е с една идея по-лека версия на това изпитание. Един кара, следващият е този, който е отстъпил от смяна и хапва, трети се готви за следващата смяна, а четвъртият се опитва да почива. За разлика от солото тук проблемът е друг – трябва много точен разчет, защото времето е много по-малко и в нито един момент не трябва да се нарушават ритъмът и кръговратът.
Париж-Брест-Париж…
Лазар Владиславов: Това е т.нар. Олимпиада на маратоните 1200 км в меката на колоезденето – Франция. В основата си този преход възниква преди повече от 100 години като състезание, но придобива истинска масовост след появата на Рандоньорското движение, и най-вече след 70-те години на миналия век. Над 6000 души се готвят и участват в Париж-Брест-Париж. Българското участие има официални записи от 1999 година, а след това средно около 20 българи ежегодно взимат участие. В последното издание обаче заведохме 27 души, от които само един не успя да завърши, което е най-добрата успеваемост за държави с над 20 участници. Изобщо в България през последните години има видимо увеличаване на интереса. Дори в градове като София, Варна и Пловдив само до преди няколко години нямаше такава популярност, но в момента нещата са много по-различни и с развитието на клубната дейност в тези градове интересът постоянно нараства.
За възрастта…
Лазар Владиславов: Ако мога да перифразирам: за коломаратонството възрастта не е порок! Дори ако сравните с леката атлетика – колкото повече напредва с възрастта даден състезател, толкова към по-дълги дистанции се ориентира. Късите и динамични дистанции са за по-младите хора. Най-вече в маратоните се изравняват възможностите, така например в коломаратоните средната възраст е 40 г. По-възрастните участници се справят добре с по-малко сън, по-малко хранене, по-издръжливи са психически. По-рационално изразходват собствените си ресурси – хранителните и водни запаси, дори храносмилането е по-рационално при тях, може да се каже.
За начинаещите коломаратонци…
Лазар Владиславов: Има няколко от т.нар. къси дистанции (200 км., бел. ред.), особено по-равнинните, които са подходящи за любители. Ще дам за пример пролетния и есенния сливенски бревети, които са преодолима дистанция за всеки начинаещ коломаратонец. Времето – месец март и още повече в края на лятото – е изключително подходящо за преминаване на една такава дистанция. От тези два маратона има по-леко само едно трасе, но не го препоръчваме на начинаещи, защото е през месец януари. Трябва да се знае, че е напълно възможно дистанцията на един такъв бревет като сливенския да се измине от начинаещи колмаратонци, но е добре преди това да се покрият в последователност дистанции 50-70-100-120 км. Тези дистанции ще подготвят колоездача да настрои тялото си и да направи изминаването на 200 километра значително по-лесно и сигурно. Естествено, в подготовката трябва да се обърне внимание и на екипировката, лично аз препоръчвам за подобни дистанции да се използва велосипед тип шосеен, с не много тънки гуми. Не се препоръчват тежки планински велосипеди с гуми с грайфери. Следва да се обърне по-специално внимание на седалка, обувки, клин за колоездене и ръкавици. Не трябва да се пропуска и каската, която е задължителен елемент за всеки велосипедист. Изразено в ориентировъчна цена, планиране в рамките на около 1000 лева, което включва велосипед и екипировка, е сума, която трябва да предвиди този, който желае да навлезе по-сериозно в коломаратонството.
За популяризиране на Дунавския регион…
Лазар Владиславов: Дунавският регион е дал на спорта многобройни инициативи. Да не забравяме, че първите български коломаратони също са видели бял свят в региона Русе-Попово-Исперих. Този регион през годините е оставал на по-заден план като туристическа дестинация, след като основното развитие на бранша е протичало по Черноморието и високопланинските курорти. Време е да се обърне внимание и на този регион и многобройните туристически обекти тук, като инициативата Дунав Ултра несъмнено има своя принос за това.
Какво ще пожелаеш на участниците в Дунав Ултра 3?
Лазар Владиславов: Опитът показва, че техниката за преодоляване на дълги дистанции с бягане или колоездене е сходна. Трудността конкретно за изпитанието Дунав Ултра 3 идва от участието на различни групи мускули, но с тренировки всичко се постига. Желая на участниците успех и безаварийно финиширане! А занапред допълнителна тежест и популярност ще имаме, ако проявата успее да се впише в някакви международни рамки.
Снимки: Личен архив
Харесайте Facebook страницата Дунав Ултра ТУК
Проверете и материали от серията “ДУНАВ УЛТРА” ПЪТЕВОДИТЕЛ:
Синагогата във Видин – непреходна архитектура и стил! ТУК
Резерватът Сребърна – уникална флора и фауна ТУК
Тих бял Дунав се вълнува – историята на кораба “Радецки” ТУК
Крепост Баба Вида – място, което всеки българин трябва да посети ТУК
Улпия Ескус – забравеният град до с. Гиген ТУК