Всеки Европейски вело маршрут си има посока – в този смисъл посоката на Евро Вело 6 е от Атлантическия океан към Черно море. Ние пък хващаме посоката към офиса на “Българска фондация биоразнообразие”, за да се срещнем с Мартина Колева, която в 3 последователни години е изминала близо 2000 километровото разстоянието от България до Пасау, Германия – там, където извира Дунав – на велосипед.
“Хей, момчета, това, което правите с Дунав Ултра, е невероятно! – посреща ни въодушевено Мартина и поднася чай с бисквитки. Толкова много хора в България от вас за първи път научиха за Евро Вело 6, за това, че благодарение на р.Дунав страната ни по естествен път е част от един от най-старите европейски веломартшрути. Дунав Ултра е невероятно попадение право в целта!” – окуражава ни нашата домакиня.
“За нас, българите, пътуването по маршрута Евро Вело 6 в посока Пасау ни поведе по класически обичай едновременно срещу вятъра и срещу течението – започва разказа си Марти. Всъщност, полезно е да се знае, че практиката да се маркират трансконтинентални веломаршрути съществува от 20 години – уточнява тя. До момента те достигат числото 15, като предстои да стане извествен този под номер 14. Маркирането има собствени стандарти, което в зависимост от специфични особености дали маршрутите на четни и на нечетни номера. Интересно е също да се знае, че те си имат и посока – в случая Евро Вело 6, известен още като “Речният Път”, най-общо следва течението на реките Лоара и Дунав, които, условно казано, образуват пресичаща Европа линия от ляво надясно”.
“Любопитно е, че във всяка страна веломаркировката е различна и е хармонизирана с местните знаци и табели. Това означава, че от момента, в който човек влезе в Сърбия, до момента, в който напусне страната, може да разчита, че указващите маршрута табели са напълно идентични и лесно разпознаваеми” – разказва Мартина. Пътешестването на Марти е с организирана група от около 50 души в 3 последователни години, като средната дистанция на велосипедиране, на който се е подложила в рамките на всяка от годините, е около 600 километра, разпределени в рамките на 9 календарни дни. Това прави по около 60 км средно на ден предимно по шосе, което е напълно преодолима дистанция за всеки любител, който умее да кара велосипед – според нашата събеседничка, а и според нас.
“Освен чистото велосипедиране, естествено ще ви остане време да се насладите на местната кухня и ще може да отделите време на различни забележителности, без да се налага да изоставате от графика. Ако сте от по-любопитните туристи, ще трябва да отделите повече време, особено от Унгария в посока Пасау, където маршрутът има най-много традиции и е разработен почти до съвършенство” – споделя впечатленията си Мартина.
Преди да стигнем до там обаче, питаме Марти, кое е оставило траен спомен у нея по време на тези 3 екскурзии. Много интересен според нея е фактът, че в рамките на прекосяване на различните географски територии може да добиете представа как се променя манталитетът на хората. Според нея, в Сърбия ще срещнете толкова гостоприемност, че ще помните дълги години дните, прекарани в западната ни съседка. Все още липсата на специално изградена велоалея тамошните местни компенсират с любезно отношение и неподправена близост. Все пак маршрутът в Сърбия е маркиран много добре, може да откриете стандартни табели на всичките места, които могат да ви объркат за правилната посока.
Наближавайки Унгария, още от Войводина ще започнете да усещате все по-силно Австро-Унгарският дух, като негов отличителен белег ще бъде в известен смисъл езиковата бариера и по-специално спецификата на унгарския език. Добре е да сте подготвени за това, че унгарците си имат техни думи дори за “ресторант” и “хотел”, което може да наложи да вкарате в употреба десетопръстната система. Все пак не е нужно да се записвате за курсове по пантомима – местните са свикнали с особеностите на техния език и въпреки трудностите в комуникацията няма да останете разочаровани, стига да сте подготвени предварително какво ви очаква. Характерното за унгарската част е, че близо до Дунав има много термални къмпинги (къмпинг с открит и закрит басейн с минерална вода), където може да разпускате след велосипедирането през деня.
След Унгария, в т.нар. немскоезична част на света, вело инфраструктурата е направена по всички правила. Велосипедистите се движат в една изолирана от другото движение лента с всички мерки за сигурност – парапети, маркировка, табели и т.н. Няма шанс велосипедисти да влязат в контакт с местните, освен на обозначените за това места – там, където е направен паркинг за велосипеди, има хотелче, ресторант или някаква забележителност.
“В Австрия и Германия да караш велосипед означава да носиш отговорност за действията си и е 100% като да караш автомобил. Това си има своята цена – не можеш да отбиваш от алеята, защото така ти е хрумнало и искаш да разчупиш стандартния маршрут. Местните веднага ще ти посочват къде ти е мястото – обратно там на велоалеята” – споделя Мартина
Интересно е, че бидейки огромен воден ресурс, р. Дунав често прелива в някоя от държавите, като нанася сериозни поражения не само на велоинфраструктурата, но и върху населените места в близост до реката, а в някои случаи доста по-навътре и в дълбочина. Въпреки това след като реката се прибере в коритото си, хората се завръщат, започват да възстановяват пораженията и животът в близост до реката отново се възстановява. С течение на времето този процес се е превърнал в една безкрайна борба с природата, която периодично напомня за своята сила и могъщество. Велосипедирайки в близост до р.Дунав в Сърбия и отчасти Унгария, ще може да се насладите на прясна риба, супи и рибни ястия, но колкото повече се приближавате към Австрия и Германия, толкова повече този тип “речни” блюда намаляват.
Няма да останете разочаровани от кухнята, обаче, нито в една държава – просто ще усетите различните трактовки на думата храна. Колкото по на запад пътувате, толкова повече ще свиквате с традицията на хората там да прекарват свободното си време в близост до природата, респективно до реката. Там местните отдавна са заменили седенето по кръчми с организиране на пикници, празници, разходки с приятели или просто съзерцаване на прекрасни пейзажи.
Естествено ще преминенете и през по-големи градове, които ще ви пленят със своята архитектура и местна култура. Белград, Нови Сад, Мохач, Будапеща, Братислава, Виена, Кремс, Мелк, Линц, Пасау – все места, които ще видите по един коренно различен начин благодарение на вашия най-близък приятел по време на пътешествието – велосипедът.
Биорезервати, защитени територии и национални паркове пък ще ви отведат по естествен път по-близо до природата , до нейното многообразие и натурална красота.
България по нищо не отстъпва на европейските държави, които прекосихме през тези 3 години, споделя преди края на нашата среща Мартина. Единственото, което трябва да се осъзнае, е, че популяризирането на веломаршрута и подобряване на инфраструктурата около него на българска територия, означава по-добър имидж на нашата страна и повече възможности за развитие на адекватен и модерен еко туризъм.
Снимки: Мартина Колева