Илиян Лазаров за “Дунав Ултра”: Извадете ръждясалото колело от мазето и приключенствайте!

Спортът е неизменна част от неговия начин на живот и цялостно светоусещане, а страстта му към движението успява да запали стотици последователи, за които става източник на вдъхновение и стимул за промяна. Запознайте се с Илиян Лазаров (31) – създател на платформата RunBG, състезанията Trail Series и участник в предизвикателството Дунав Ултра 3: River Monsters.

.: Здравей! На 20 август ще те видим на старта (стискаме палци и за финала) на Дунав Ултра 3: River Monsters заедно с още четирима непрофесионални атлети – Борислав, Станислав, Филип и Борис. Защо реши да се включиш в това изпитание? 682 км за 48 часа с бягане и велосипед не са никак лесна задача…

Илиян Лазаров: Още преди да се появи “Дунав Ултра 3”, усещах, че имам нужда да се впусна в ново предизвикателство и бях в процес на търсене. Вече бях отъпкал някои добре познати пътеки, но усещах, че искам нещо, което да е непредвидимо и да не е състезание. Състезанията са хубаво нещо, но там средата е предимно контролирана и известните са повече от неизвестните.

Предложението за “Дунав Ултра 3” дойде неочаквано, но може би в правилния момент. Първоначално ме грабна предизвикателството (682 км за 48 часа), но навлизайки в проекта, осъзнах, че зад него има много повече слоеве. Този вълшебен микс от физическо изпитание, кауза в подкрепа на велосипедния туризъм, съчетан с още 4 тотално различни личности, беше неустоим. Усетих, че съм открил своето ново предизвикателство.

.: Целта ви е да популяризирате туризма в България, по-конкретно велотуризма по поречието на река Дунав. Ти самият си роден в Ловеч и вероятно добре познаваш региона на север. Защо, според теб, през последните години тази част от страната е някак откъсната, при това на фона на изумителните природни, културни и исторически богатства, които притежава?

ИЛ: Роден съм в София, но съм живял на толкова много места, че въпросът „От къде си?“ винаги ме е затруднявал, защото истината е, че съм номадствал из България и за кратко в Англия и Гърция. Израстването ми се случи в гр. Ловеч, а студентските си години прекарах в гр. Свищов (ключов град от предизвикателствата “Дунав Ултра”).

Много ми хареса думата „откъсната“ част от България. За да се случва икономика и туризъм, трябва да има инфраструктура, тоест добри пътища. Това е абсолютният санитарен минимум, за да приобщиш една част към цялото и да може тя свободно и спокойно да се развива по естествения си икономически и социален път. В Северна България нещата се случват с известно закъснение.

За да отговоря на въпроса, ще разкажа една история. Когато бях дете, прекарвах летата на село, където научавах всичко за живота там. Дядо ми Стефан разказваше за Летнишкото съкровище, за Тракийските могили, за легенди, случили се в околностите. Хората са знаели много за земята си, но режимът преди 90-те ги е вкарвал в омагьосан кръг. Те са живеели в друг строй с мисъл как да развиват централизирано стопанство, да работят в цеха, а туризмът се е разбирал по друг начин.

Още помня един горещ летен ден на село, когато с децата в махалата играехме на „Стражари и апаши“ и изминахме неземните тогава 7 км, за да достигнем до съседното с.Крушуна. Открихме Крушунските водопади. Тогава имаше само коприва, невероятна природа и иманяри. Абсолютно никой друг не стъпваше там. Сега, години по-късно, осъзнаването е налице и промяната в мисленето също. Всичко е облагородено – има пътеки, хиляди туристи, къщи за гости. Туризмът се е разраснал и Община Ловеч е развила прилична стратегия за развитие на туризма в региона, обхващащ много обекти. Всичко това се случи пред очите ми. Това нещо отнема време и осъзнаване.

По поречието на р. Дунав нещата са разпокъсани и в процес на осъзнаване, което би следвало да прерасне в стратегия за развитие. Докато бях студент в Свищов, започна възстановяването на римския град Нове и крепостта Калето.

“Дунав Ултра” е като искрата в главата на детето, отиващо до съседното село и откриващо Крушунския водопад сред копривата. Какво ще се случи… предстои да разберем в следващото десетилетие.

.: Филип Лхамсурен каза за теб: “Илиян е човекът, който може да предвиди в кой етап и момент на криза от какво ще се нуждаем, за да може да продължим.” Ти от своя страна как би характеризирал останалите участници в Дунав Ултра 3: River Monsters?

ИЛ: Един журналист каза за нас: „Ама вие сте различни видове!“. Доста се смях, но ако човек ни погледне отстрани, ще види разнообразие от форми и размери.

В процеса на трениране започнах да опознавам останалите и осъзнах, че е налице микс от интереси и разлики, които всъщност ни сплотяват и зареждат взаимно с нова енергия.

Борис Бегъмов – баща и майка на “Дунав Ултра”. С останалите в екипа вече разпознаваме в кой момент е баща и в кой – майка. Досаден типаж на тема “излишни килограми” и пример заради метаморфозата, която е преживял. Целеустремен, оптимист и зареден със страшно много енергия. Заради него мога да режа лук, преди да ми се доплаче, а на моменти черпя и опит от начина на работа по проекта “Дунав Ултра”.

Филип Лхамсурен е човек, в който детето-откривател не е преставало да мечтае. С него имаме общи кулинарни теми, както и много други, свързани с история, природа и предизвикателства. За мен Фил е извор на вдъхновение с неговия приключенски опит и дух. Надявам се, когато дойде време за ново предизвикателство, да успеем да направим едно заедно.

Борислав Йорданов – с него нищим спортните теми и подготовка. Знаем се от спортните среди. Преди “Дунав Ултра 3” сме бягали заедно в парковете. Оказа се, че имаме и допирни точки заради проект, който реализирам, а инженерните познания на Боби се оказват безценни.

Станислав Евгениев е приел ролята на човека, който организира тренировъчни карания с туристически забележителности. Той е човекът-желязо, а преди дни ми подари авторска книга. Бях много изненадан. Ако има човек в екипа, който да е “скрита лимонка”, това е той.

.: Всъщност това, за което говори Филип, вероятно се дължи на големия спортен опит, който имаш – тренирал си баскетбол, бойни изкуства, плуване, бягане… Kак се случи баскетбола, например, предвид факта, че не си сред най-високите спортисти?

ИЛ: Така е. Доста години спортуване се събраха. Започнах на 6 години. Поради честото местене от град на град, се сменяха и спортовете. Дойде ред на БАСКЕТБОЛА в гимназията. Беше престижно да си в отбора на училището и някак си успях. Нямам идея колко съм бил добър в началото. Най-вероятно съм бил доста зле. След около 2 години треньорката каза, че играя най-добре в защита, а на кондиционните тренировки видимо бях по-бърз, по-издръжлив и отскачах доста.

Висок съм 170 см и не ми е пречело, че не съм висок до момента, в който попаднах в Атина. Там баскетболът е издигнат в култ и всички бяха гиганти. Тогава проучих няколко от най-успешните джуджета в NBA и попаднах на играта на Алън Айверсън. Всичко от играта му беше изследвано до малки детайли, а паралелно с това имах цел – 80% успешна стрелба от наказателен удар и 50% от зоната за 3 точки. След това дойде един период, в който изпитвах една неописуема еуфория от играта, която не мога да опиша с думи. Отделих на баскетбола повече от 6 години, а отговарянето на този въпрос кара сърцето ми да бие лудо.

.: Кой от спортовете, коитo си тренирал, ти приляга най-много и защо?

ИЛ: Този, който ми носи най-голяма наслада в дадения момент. Това му е хубавото да не си професионален спортист.

.: С оглед на това, че живееш наистина активно, как мислиш – човек се ражда с вродена любов към спорта, или пък това е потребност, която се проявява в определен етап от личното му психическо и физическо развитие предвид индивидуалните търсения и желания на всеки един?

ИЛ: Хубавата храна и движението са в основата на човешкото съществуване. Някога човекът е мигрирал заедно с животните в търсене на храна. Номадските народи, Великото преселение на народите добре ни показват, че хората са живеели и са оцелели, защото са мигрирали. Хората са създадени, за да се движат и това ги е направило адаптивен вид. Любовта към спорта ни приближава към истинската ни същност и ни кара да се чувстваме щастливи.

Съвременният човек живее по различен начин. Той е лишен от възможността да се движи достатъчно и това му пречи да е пълноценен. Хората, които започват да спортуват поради някаква причина на по-късен етап от живота си, бързо превръщат спорта в потребност, защото това им връща енергията. Спортът ти връща удоволствието от това да стъпваш с двата крака по земята.

.: А какво би казал на хората, за които спортът е просто развлекателно ТВ шоу, допълнение към веселата компания пред малкия екран, към тютюнопушенето и алкохолните напитки?

ИЛ: На такива хора не бих казал нищо. Сигурно ще им е досадно. Преди 6 години избрах да не говоря, а да действам. Нещата, които правя всеки ден, са свързани с това да давам възможности на тези, които искат да направят промяна в посока движение и спорт. Зад гърба си имам цяла армия от хора, за които съм бил искрицата на промяната, а в редиците на тази армия влизат все повече хора, всяка година.

.: Ти си от младите българи, които успяват да превърнат хобито си в бизнес – създател си на платформата RunBG и състезанията за популяризиране на бягането в пресечена местност и в планината – Trail Series. Разкажи ни повече за тези събития.

ИЛ: Runbg.net се роди като резултат от 1 година без спорт и лоша храна. Свалих 12 кг, бягайки и хранейки се по-здравословно. Умирах от яд, че няма български сайт за бягане. Казах си, че това не може да продължава така и всичко започна.

Роди се и веригата състезания Trail Series, чиято главна цел е популяризиране на движението в планината и достъпните локации за това. Случва се веднъж месечно, има 4 дистанции – детска, къса до 7 км, средна до 14 км и дълга до 21 км. Избират се живописни трасета, традиционно в близост до София. Най-добрите бегачи се състезават в класация и най-успешните 20 бегачи биват отличавани. На всеки старт има поощрителни награди, които се дават на лотариен принцип. На Trail Series няма значение дали си спечелил 1-во място или си последен, винаги имаш възможност да спечелиш.

.: Заедно с Филип, изглежда ти си най-добре подготвеният бегач сред петимата “River Monsters”, имайки предвид изключителното ти постижение – обиколката на Монблан (Ultra-Trail du Mont-Blanc). Сподели с нашата аудитория как почувства това събитие от първо лице…

ИЛ: За тези, които не знаят, Ultra-Trail du Mont-Blanc се равнява на Олимпийските игри на ултрамаратоните. Срещаш се с идолите си в бягането. Трудно е да се класираш и още по-трудно е да те изтеглят за участие. Участвах на 100-километровата дистанция през 2012-та година с още 5-ма българи. Ние бяхме първият български отбор в това състезание. Да участваш е успех, а да завършиш си е изключително трудно. Трасето на това състезание е едно от най-живописните в Европа, но както разбрах, е и едно от най-суровите места. Някой ден ще се върна отново по това магическо трасе и този път се надявам планината да е по-благосклонна.

.: А как се чувстваш на велосипед? Шосейното колоездене ли ще бъде най-голямото предизвикателство за теб по време на “Дунав Ултра 3”?

ИЛ: С велосипеда започнахме да говорим на един език. Чувствам се все по-добре и мотивиран. Надявам се предишният ми опит в ултра дълги дистанции, съчетан с подготовката на колело, да ми помогнат да се подготвя за успешно завършване на Дунав Ултра 3: River Monsters.

.: По какъв начин се подготвяш за изпитанието? Спазваш ли определен хранителен режим, какво включват тренировките ти?

ИЛ: Първоначално започнах да се готвя хаотично, или по-скоро тренирах, когато намеря време. В последствие започнах да карам почти всеки ден и жертвах известна част от бягането, защото там нямам притеснения. Сега навлизам в период, в който комбинирам бягане и колоездене, и той ще продължи до самото изпитание. Целта ми е да имам възможно най-много часове в движение. Режимът се мени според сезона. През топлите месеци се фокусирам предимно на хубавата сезонна храна.

.: От село Куделин, Видинско до черноморското село Дуранкулак – коя ще бъде най-тежката фаза по време на преодоляването на веломаршрута “Дунав Ултра” само за 48 часа, според теб?

ИЛ: Потенциалната липса на качествен сън е нещото, което може да ни затрудни. Лошо или прекалено горещо време също са голям фактор. Но от опит знам, че в такива екипни изпитания духът и физиката са изложени на краен предел и понякога могат да прехвърчат искри.

.: Предстои ви трудно, но и страшно живoписно “пътуване” по поречието на Дунав. Как гледаш на идеята догодина да превземете реката и по вода?

ИЛ: Аз съм запален по триатлона и плуването, понякога се придвижвам с каяк. Само ми трябва дата, начин и съм там. В тази ситуация Боби Бегъмов ще е затруднен. С останалите се шегуваме, че неговият начин на плуване прилича на ваденето на рапани от дъното на море.

.: За финал – какво да очакваме от теб, Борислав, Станислав, Филип и Борис? Какво е личното ти послание към хората, които ще проследят риалитито във Фейсбук страницата на “Дунав Ултра” на 20 август?

ИЛ: Между нас „Речните чудовища“ кипи от енергия. Надявам се Facebook риалитито да успее да пресъздаде част от духa и каузата, за която се борим.

Личното ми послание към хората, следящи развитието на предизвикателството, е да извадят ръждясалото колело от мазето, да го смажат добре, да харесат интересна точка на картата и да се придвижат до нея. Всичко, от дивана до тази точка, е магия!