Улпия Ескус
Ulpia Oescus

Забравеният римски град в с. Гиген или…
…перлата на веломаршрута Дунав Ултра

Фотографии и текст: Борис Бегъмов
Дунав Ултра: Всички права запазени

Улпия Ескус (Ulpia Oescus) е един от най-големите и значими градове в Долнодунавския регион през римската епоха (II – IV в. сл. Хр.). Останките на Ескус се намират на територията на землището на с. Гиген, община Гулянци.

Градът е основан през периода 106 – 109 г. сл. Хр., т.е. след Втората Дакийска война (имп. Траян), която завършва успешно за римляните. Това е период в който Империята достига до най-голямото си териториално разширение на североизток. Към името на града – Ескус е прибавено и бащиното име на управляващия император. (От Улпий, бащата на император Траян, бел.ред.).

В района на Ескус, над река Дунав римляните построяват най-дългия мост създаван от тях над река – 2434 м. За откриването на съоръжението, Константин Велики посещава Ескус, събитието бележи един от най-забележителните моменти от онази епоха по днешните български земи.

Ескус е изграден на мястото на ранноримски легионен лагер. Получава името си от вливащата се наблизо в Дунава река Искър, която римляните наричат Ескус. Впоследствие Ескус става град, обвързан с разположението на V Македонски легион (Legio quinta Macedonica), като строителната техника за изграждането е привнесена от изток, където легионът участва във война на Рим срещу персите.

През II – III в. Ескус се разраства и превръща в икономически и културен център на цялата провинция Долна Мизия. Стратегическото разположение до Дунав и едновременно с това до плавателната тогава Искър, определят важността на Ескус – славата на града се носи в цялата римска империя. Архитектурата носи белезите на Ефес, счита се, че каменоделци от същата школа сътворяват сходната архитектурна среда.

Градът просперира по времето на могъщата империя, чиито граници се очертават от Лимеса, изграден по поречието на река Дунав. Именно Дунава служи на римляните като естествена водна преграда срещу нахлуващите от североизток племена и народи.

Непосредствено до Ескус римляните строят най-дългия мост, изграждан в античността – т.нар. Константинов мост, свързващ двата бряга на р. Дунав – Ескус със Сукидава (днес Корабия, Румъния).

В града се изграждат Форум, Капитолиум и Гражданска базилика. Капитолиумът включвал четири храма – храм на Юпитер Оптимум Максимус, храм на Юнона, храм на Фортуна и храм на Минерва. Култът към боговете бил поддържан от римляните с блестяща архитектура и уникални строителни решения.

През 376 – 378 г. Ескус е разрушен от готите. След войната градът е опожарен и ограбен, а крепостните стени превърнати в руини. Градът преживява упадък, а от това време до края на античността се поддържа само вътрешна укрепителна система.

През V век Ескус е нападан нееднократно от хуните и претърпява нови големи поражения и разруха. Прадполага се, че голямо земетресение през VI в. слага окончателно края на града.

През 1948-1949 г. мястото се проучва с откриването на т.нар. сграда с мозайката Ахейци. Мозайката е красяла стая, за която се предполага, че е била създадена за визитата на Император Константин Велики, за откриването на дунавския мост.

Многоцветната мозайка Ахейци е важно откритие на археологическата наука, тя е едно от най-интересните произведения, изпълнените от римската епоха, открити в България. Мозайката може да се види в Регионалния исторически музей, гр. Плевен.

В днешни дни Улпия Ескус представя духа и руините на една велика цивилизация.
Обектът е една от перлите на културно-историческите обекти по поречието на река Дунав и на веломаршрута Дунав Ултра.

Днес близо 3-метровата статуя от храма на Фортуна в Ескус, може да се види в Национален археологически институт с музей при БАН (София). Статуята е най-голямата подобна открита в България.

Дунав Ултра. Всички права запазени!

Веломаршрут Дунав Ултра.
740 км по поречието на река Дунав до Черно море в България.

За контакт: