45-градуса по Целзий или Дунав Ултра с Пенчо Динев

Пенчо Динев в на 45 г. от София – почитател на любителското колоездене – в планината или по шосе. Динев е семеен, с две деца – експерт в сферата на онлайн търговията с многогодишен опит. Той е сред приключенците преминали по маршрута Дунав Ултра в неговата пълна версия – от физическата му началната точка с. Куделин (Община Брегово) – до с. Дуранкулак (Община Шабла) – със стандартен крос-кънтри велосипед.
Наскоро Динев отново измина пълната дистанция на маршрута, този път следвайки 26-те му Контролни точки с друг вид велосипед – модерния през последните години “гравел”.

Изключителните горещини през месец юли т.г. превърнаха приключението в истинско предизвикателство. Използваме възможността да зададем няколко въпроса на Пенчо Динев, който споделя интересни подробности за тазгодишното си пътешествие по маршрута Дунав Ултра.

.: Здравей, Пенчо! Кое те вдъхнови да поемеш наново предизвикателство и да преминеш за втори път по маршрута Дунав Ултра?
Пенчо Динев.: Освен чисто спортния елемент, намирам още няколко страхотни причини да премина отново по маршрута. Общуването с местните хора пред хоремага в малките селца ме връща в реалността и ми показва един много различен живот от този, който водим в големите градове.

Така също има невероятни разлики между хората в двата края на реката, което е изключително интересно да се изпита като преживяване според мен. Друга причина е оставането сам със себе си. Нещо като по-кратка и бърза версия на Камино де Сантяго в Испания.

Красотата на природата и екзотиката в тази част на България и предизвикателството да се пуснеш сам по маршрута е също друг голям мотиватор.

.: Има ли техническа особеност при избора ти на екипировка, която ти помогна или попречи да преминеш по маршрута?

П.Д.: Първото ми изминаване на маршрута Дунав Ултра – през лятото на 2020 г., го направих с крос кънтри велисипед, а тази година бях с велосипед – тип “гравел”. От доста години съм на велосипед имам и няколко големи пътувания – така, че с екипировката трудно можем да се изненадаме.

Разликата между двата типа велосипеди е от земята до небето. Като започнем от там, че за байка няма добри багажници за дисаги и си иска ежедневно притягане и проверяване. Тежеста на багажа при дълги пътувания става също доста по-голяма и чисто физически изпитанието с байк е доста по-сериозно.

“Гравела” е по-лек велосипед, но тежестта на дисагите измества центъра тежестта много назад и променя драстично баланса. В Оряхово и Рибарската махала в Тутракан усещането беше все едно ще се преобърна назад, поради тежката задница. Генерално обаче с гравела средната скорост е доста по-висока и съответно натрупващата се умора е по-малка.

.: Ти премина в най-горещия период на лятото, как успя да се “пребориш” с ужасната жега тази година?

П.Д.: Тази година определено не уцелих на подходящо време. Имаше дни в които виждах 45 градуса на компютъра на велосипеда. Ставах сутрин в 04:20 ч., за да мога в 05:00 ч. да съм на колелото, като се стараех най-късно в 14:00 ч. да съм приключил с етапа за деня. Това беше голямо разочарование, защо живеех в една постоянна надпревара с времето и вместо да се наслаждавам и да спирам в повече села и да общувам с местните хора, аз бързах за да не ме застигне жегата.

Следобедите пък вместо да прекарам в мотане из населеното място, в което ще спя – аз се криех от жегата.
До Силистра имаше чешма почти във всяко село и можех да се разхладжам, но в Добруджа няма такива екстри. Там да си намокриш главата е лукс. Налага се да помолиш някого да те пусне в двора си, но пък да намериш хора в тази жега навън си беше цяло чудо.

В с. Попина например дамата от читалището ме заведе в мазето където беше единственото място с течаща вода в иначе голямото читалище.

.: Какво мислиш за местата за отбелязване – Контролните точки от комплекта Приключение Дунав Ултра – доколко добавят стойност, за да се опознае региона?
П.Д.: Определено са интересни, особено за непознаващи района хора или чужденци биха добавили много стойност. В контекста на жегите, в които преминавах тази година обаче имаше една две точки, които ми костваха доста пот 🙂 Сещам се за изкачването след скалния манастир в Иваново, беше си сериозно изпитание.

.: Би ли посетил някой конкретен участък от маршрута, за да го проучиш по-подробно и пълноценно?
П.Д.: Определено тази година преоткрих Добруджа – този участък ми е фаворита. Дори след края на прехода направих един допълнителни стотина безцелни километра. Интересно продължение би било и посещението на тематични места извън маршрута – напр. старите столици Плиска, Преслав и Търново.

.: Какво е твоето послание за следващи приключенци, които ще поемат по маршрута Дунав Ултра?
П.Д.: Хвърляйте се смело! Планирайте си по-бавно каране и повече време за опознаване на този екзотичен регион на България.