Ако Дунава не е световен продукт – не виждам какво е! Интервю с Борис Бегъмов

Борис Бегъмов е предприемач, който открива българското поречието на Дунав по изключително нетрадиционен начин. През 2013-та година  той прави рязък завой в ценностната си система и от съсобственик и лидер на технологична компания с екип над 40 души, решава да насочи енергията и усилията си, в създаването на един изключително авантюристичен и на пръв поглед – безнадежден проект.

Борис Бегъмов – създател на Дунав Ултра

През лятото на 2014 г., заедно със свои съмишленици, той предприерма лично спортно предизвикателство, в което основната цел е преодоляването на близо 700 км по северната граница на България, при това за под 48 часа с велосипед. Начинанието е неуспешно, но през следващите – 2015 г. и 2016 г. той отново организира, и отново участва лично, в още по-интересни опити за преодоляването на маршрута за под заветните 48 часа – веднъж с велосипед без скорости (виж повече) и веднъж в дуатлон, включващ 40 км бягане и 642 км колоездене (виж повече). Този път и двата опита са успешни, а кампаниите придобиват висока видимост в публичното пространство, с каузата да популяризират Дунавския регион като атрактивна дестинация за велотуристи.

Междувременно маршрутът, който колоездачите следват през тези години, получава името “Дунав Ултра”, а през 2017-та година дори печели престижната награда “Иновация на годината в туризма” – под егидата на Министерство на туризма.

Неизменно на първа линия в този амбициозен проект, днес Бегъмов е един от малкото българи, които имат язна визия и поглед по отношение възможностите за правене на успешен бизнес чрез велотуризъм по поречието на река Дунав у нас.
Дни преди станалото традиционно “Дунав Ултра” велосъбитие тази година под наслов Teamwork, (виж повече) търсим създателя на “Дунав Ултра”,  с въпроси около настоящето и бъдещето на този забележителен и амбициозен проект.


.: Често споменавате, че поречието на река Дунав е световен продукт. Какво на практика означава това?

Борис Бегъмов: Вземете Apple, Google и Amazon, съберете ги, умножете по 3 и това което ще получите като резултат, е микроскопично в сравнение с Дунава. Аналогия от този вид е в сферата на абстракциите, но истината е, че Реката е огромен континентален и световен географски обект, титаничен културно-исторически и икономически ресурс, живата история на континента Европа и жизнено важна артерия на планетата Земя от хилядолетия! За нас като българи, тя дори е част от генетичния ни код! Ако това не е световен продукт, аз не виждам какво друго може да е!

.: Ако поречието на река Дунав е толкова конвертируемо, коя е причината то да се намира в толкова окаяно състояние у нас?

Залезите по Дунав са като космически пейзажи

Б.Б. Зависи какво имате предвид под конвертируемо и окаяно. В Западна Европа ресурсът, който генерира Дунав отдавна се използва, мултиплицира и в крайна сметка води до огромни икономически дивиденти. От друга страна у нас нещата не са толкова прости, колкото изглеждат, и зад недоброто състояние на българските градове и села по поречието на Дунав си има конкретни причини – в някои случаи дори независещи от българите. Истината е, че интересите към този регион никога не се преставали да съществуват под една или друга форма и това е траен, логичен и естествен процес от стотици години, та до днес.

Едно е сигурно – неизползването на видимия икономически ресурс, който предлага поречието на река Дунав у нас е временен. Ще минат години, ще има промяна на статуквото и тази промяна неминуемо ще дойде. Не измисляме топлата вода, така е било от хилядолетия, поне аз не виждам основателна причина този процес да не продължи по същия начин и занапред.

.: Как се вписва един проект като веломаршрутът “Дунав Ултра” в този процес?

Б.Б. Веломаршрутът “Дунав Ултра” използва континенталния т.нар. Дунавски велосипеден път, за да го адаптира през спецификата на националната ни идентичност и ценности, и да го представи като нещо уникално, стойностно, различно и завършено като туристически продукт. Пътуването с велосипед по Дунав е истинска мечта за хиляди, десетки хиляди туристи по света и като такава, е повод за изключително успешен бизнес модел. И не си представяйте, че пътуването на тези хора е някакво имагинерно желание за по детски чисто въртене на педали – това са 100%-тови пълноценни туристи, които всяко лято копнеят да похарчат парите си по един различен начин и то точно колоездейки по Дунав.

Крепост Баба Вида, гр.Видин – един от най-запазените замъци на Балканите

.: Кой е средностатистическият чуждестранен велотурист, който можем да срещнем по Дунава?

Б.Б. Този вид пътуване практикуват хора от цял свят с достатъчно финансови възможности и ценностна система, според която пътуването на велосипед с приятели или с деца, е далеч по-интересно занимание от излежаването в шезлонг или в хамак. Или най-малкото комбинират тези две неща. Пътуването с велосипед по Дунав е активност, в която  водени съзнателно от собствените си физически усилия, комуникираме от първо лице с модерни и древни цивилизации, културни и исторически ценности, обекти, природа, архитектура, храна, местен фолклор, бит и самите себе си, ако щете. И е голяма заблуда да си мислим, че този тип туристи са малък на брой хора. Не забравяйте, че бидейки втората по големина река в Европа, Дунав е единствената подобна на континента, която пресича 10 държави. Пътуването по Дунав с велосипед е наркотик, който започнеш ли да употребяваш – искаш да продължиш още и още, защото самото течение на реката разказва уникална история, и те кара да продължаваш, за да научиш какво се случва в следващата глава.
Образно казано – горе след Железни врата (проход на Дунав между Сърбия и Ръмъния, на около 100 км от ГКПП Брегово, бел ред.) и на прага на навлизащия в България Дунав се редят на опашка, за да си купят продължението на книгата , а реално у нас все още няма кой да им го предложи…


.: Какво се случва, когато пресекат границата и навлязат в България?

Селата Горни и Долни Вадин – едни от най-затънтените места по поречието на Дунав у нас

Б.Б. Пресекат ли Брегово, пътешестването с велосипед за тези хора става тотален ъндърграунд. Общата икономическа среда, качеството в сферата на услугите на всякакво ниво, състоянието на инфраструктурата и поддръжката на интересните обекти в някакъв задоволителен вид са на ръба на екзистенц-минимум. Самите хора по места виждат интереса, и забелязват колоездачите, но не са наясно с възможностите, които се отварят за тях с развитието на този вид туризъм.  При все, че местните са свикнали с преминаващи от цял сват колоездачи, комуникацията с чужденците из селата е сведена до мимики и жестове. През последните години не се беше появила никаква енергия, която да обясни на хората, на разбираем за тях език – за какво точно иде реч. Поради тази причина пътуващите по поречието на Дунав велосипедисти у нас все още ги вземат за леко луди странници, които никой не знае от къде идват, защо идват и накъде отиват. Тези “странници” вероятно си мислят, че пък ние също сме луди – да не се възползваме от техния интерес и възможностите на тази удивителна природа и изобщо среда. И изведнъж от нищото се появява Дунав Ултра! Тоест, някакви трети вид луди, които започват да кръстосат Дунава в екстремните си велопреходи.
Постепенно обаче ние налучкахме “ваксата” и нашата Фейсбук страница, заедно със сайта ни започнаха да представят невиждани до момента неща – скритата приказна красота на региона, неговата уникална идентичност през призмата на един цялостен продукт – веломаршрутът “Дунав Ултра”. (виж галерия)
И е вярно, че тази година през пристанище Видин ще акостират рекорден брой круизни кораби, но през последните години чуваемостта за Дунава като някакъв общ туристически продукт у нас доби широка видимост и покрай Дунав Ултра. И в крайна сметка не е случайно, че популярността на веломаршрута става все по-осезаема, защото е видно как той дава възможност за изключителни бързото дефиниране на стандарт и качество, което западният вело-турист жадува да получи, и да си плати моментално на този, който му го осигури.

Крепост Медиджи Табия, гр.Силистра

.: Какви точно за нуждите на тези велотуристи?

Б.Б. Вижте, тук преди чужденците става въпрос какви са нуждите на Българите. През последните години съм се срещнал с десетки, не, със стотици възрастни хора по Дунава и не само, които при все трудностите в ежедневието и бедността – най-голямата им болка е липсата на млади хора в селата, че и в градовете. Комуникирайки с тези хора, се вижда в очите им, че те се чувстват зле дори не толкова заради болежките и мизерната пенсия, а най-вече, защото им беше отнето най-скъпото нещо в живота – НАДЕЖДАТА!
И тази тяхна болка е най-простият, ясен и смислен отговор на липсата на креативност, инициатива  и развитие в момента по тези оперирани от младост места. Когато младите хора започнат да гледат по друг начин на възможностите, които им предлага региона – тогава и ще последва и естествения възход. Аз вярвам, че това ще се случи, не за друго, а защото в природата празно няма и по един или друг начин вакуумът в момента ще доведе до бъдещата промяна.
Иначе за нуждите на велотуристите? Това на пръв поглед са изключително обикновени неща. Нека опитаме: безопасно пътуване, спретната къща за гости, усмихнати домакини, прост маркуч и два шестограма да си обслужи човек велосипеда, вкусна рибена чорба с парче домашен хляб, чиста баня и качествено и удобно легло. За  в България това в момента е и малко, и много! В този момент по цялото поречие на Дунав в България има точно три места за отсядане, които могат на 100% и във всеки един момент да ви гарантират този стандарт. И ако не ви заведа лично, силно се съмнявам, че ще ги откриете сам/а.


.: Доколко веломаршрутът “Дунав Ултра” може да насочи интереса към обекти, които са интересни за велотуристите? Доколко изобщо там по Дунав има такива обекти?

Б.Б. Има напълно достатъчно, дори предостатъчно! У нас очевидно няма да видите замъци като по долината на Лоара. Или подстриганите велоалеи в Австрия. Тук поречието на Дунава е хълмисто, по български очукано и диво в следствие на географски особености и икономически процеси. Но не си представяйте, че целта на велотуриста е да колоезди, спира, влиза в замък, зяпа и да цъка с ецик излизайки, за да продължава така до следващата спирка.

Доходно здание, гр.Русе

Интерес за тези хора представлява цялата околна среда, чуруликането на птиците, изскачащите на пътя фазани, изгревите и залезите, които в България са уникални, лицата на хората, каруците, селските градини пълни с домашни зеленчуци, натежалите от плодове овошки, гроздето което расте директно на оградата.
За нас всичко това е нормално и не го виждаме, защото любовта към българското село ни е вродена, но повечето от тези чужденци никога не са виждали как расте домат, а когато опитат български такъв, осъзнават, че до момента са ги хранили с гума.

Отделно поречието на реката у нас предлага изключително интересни, смело мога да кажа, световни обекти като крепостта Баба Вида във Видин, археологическият обект Улпия Ескус в Гиген, острова-резерват Белене, църквата Света Троица и Нове в Свищов, меандрите на река Янтра около Беляново и Новград, дивият Дунав около с.Батин, скалните църкви в Иваново и Басарбово, Доходно здание и площад Свобода в Русе, Биосферен парк Сребърна, Римската гробница и крепостта Медиджи Табия в Силистра и естествено районът на Дуранкулак, където е най-северния черноморски плаж на България и въздушният път Виа Понтика.
Това което липсва не са самите обекти, а находчивост, креативност, свежа инициатива и в следствие – качествен стандарт в тяхното адекватно представяне. В България всяко трето изречение започва с “проблемът е…”. Когато и ако се смени с “предизвикателство е…” – тогава ще започнат да се случват и хубавите неща…


.: Как се приема развитието на Дунав Ултра от местните хора през годините?

Димум, Белене

Руини Димум, гр.Белене

Б.Б. През 2014-та година ние се появихме за първи път на Дунава доста екзалтирани по софийски, но след първоначалната еуфория показахме, че не сме поредните столичани, които идват с ”У!” и “А!”, разпъват софрите, а след това безследно изчезват. Все пак веломаршрутът “Дунав Ултра” дойде твърде изненадващо за местните хора и власт, защото при обстановката, която описах преди малко, е трудно да си представи човек, че един подобен мащабен проект може да израсне толкова бързо и толкова …да го наречем органично. Там на Дунава такива сериозни размествания се допускат само от Pеката и при все, че хората са изключително сърдечни и гостоприемни, не се гледа с много добро око, когато някой друг освен Дунава си позволи подобни резки движения.
Все пак дунавските градове и особено в малките селца бързо оцениха идеята, защото – първо – те забелязват много отчетливо прираста на пътуващите чужденци, и втово – бързо разбраха че идеята за веломаршрута Дунав Ултра не е абстрактен и идеалистичен порив, а шанс да се хванеш за нещо реално и то точно в момент, когато си толкова на зор, че си готов да се хванеш дори и за сламка – до там са стигнали нещата. И ето сега вече смело мога да кажа, че сме очаквани с нетърпения – и  тази година по време на нашето “Дунав Ултра”  събитие в някои от малките села ще посрещат колоездачите с домашни баници и студен айрян. Цялата тази гледка е изключително колоритна и вдъхновяваща както за местните, така и за участниците във велопрехода.


.: В каква степен налагането на един веломаршрут като Дунав Ултра зависи от Общините?

Дунав Ултра

Пред църквата Св.Троица в гр.Свищов

Б.Б. Естествено, че зависи от Общините, в крайна сметка именно това е идеята – той да работи с тях и за тях. Искам да кажа – нормално е инициативата да е в нас, топката да е в тях. В този ред на мисли, възможностите, които предлага веломаршрута Дунав Ултра беше оценена достатъчно бързо от дунавски общини като Видин, Силистра, Русе и Свищов, които чрез популяризирането му ще предоставят занапред все повече възможности на жителите на своята собствена територия.
И както е редно – именно по-големите общини повлякоха крак, за да последва силна вълна, с която по един или друг начин веломаршрута подкрепиха изключително активно в Белене, но и в Лом, Козлодуй, Мизия, Оряхово, Гулянци, Никопол, Две могили, Сливо поле, Тутракан, а тази година дори и Шабла. Този процес е отворен и със сигурност занапред ще научавате за все по-интересни инициативи, свързани с веломаршрута “Дунав Ултра” по места…

.: Как виждате развитие на веломаршрута Дунав Ултра занапред

Б.Б. През 2017 г. Веломаршрутът спечели голямата награда “Иновация на годината в туризма” на Мин на туризма, като най-ценното е, че това това се случи след гласуване от страна на хиляди българи. От тук насетне признанието не е някаква панацея, а индикация, че е положен успешно фундамент, за надграждането на един успешен продукт, в полза на населените места по поречието на Дунав, през Добруджа, та чак до Черно море.

Веломаршрут “Дунав Ултра” – Иновация на годината в туризма 2017

Но нека не се заблуждаваме, иновацията не предлага опция за оправия с магическа пръчка, тя дава повод и възможности за работа, работа и пак работа.
Тепърва в градовете и селата по Дунава ще се умува как да се капитализира потенциала, който  сe отваря с развитието на веломаршрута “Дунав Ултра”. Вече сме в контакт както с компании от частния сектор, така и с някои от Общините, с които работим по стартирането на няколко съвместни проекти в проекта, ако мога така да се изразя. Според нас именно частната инициатива, заедно с общинска и обществена воля е в основата на успеха. Това са водещите сили, които могат да гарантират предлагането и надграждането на качествен продукт като този.

Отделно започнахме работа по реализиране на първия по рода си велосипеден “Дунав Ултра” пътеводител на български и на английски. Вече сме в напреднала фаза и в избора на 100-те задължителни Дунав Ултра обекта, като се стремим да насочваме интереса както към градовете, така и към малките населени места – нашите любими дунавски села.
Друга ос по която работим, е обвързана с подобряване на общата среда за електрическите велосипеди по Дунава, но този процес е пряко зависим от много други фактори, които са на дневен ред преди това.

dunav ultra limes

Веломаршрут Дунав Ултра и Дунавски лимес

Естествено, ще надграждаме и нашите ежегодни събития-велопреходи, като от сега е ясно, че за следващата година ще предложим опция за преминаване на Дунав Ултра маршрута за 48 часа, 5, 7 и 10 дни. Тоест, нашите приятели по Дунава ще се трябва да се готвят за едно истинско “Дунав Ултра” велонашествие…!