Дунав Ултра: Да заменим проблемите с предизвикателства…

Борис Бегъмов е предприемач, който открива българското поречие на Дунава по изключително нетрадиционен начин. През 2013-та година  той прави рязък завой в ценностната си система и от съсобственик и лидер на технологична компания с екип над 40 души, решава да насочи енергията и усилията си, в създаването на един изключително авантюристичен на пръв поглед.

Борис Бегъмов, създател на Дунав Ултра

През лятото на 2014 г., той организира свои съмишленици, заедно с които предприема лично спортно предизвикателство, в което основната цел е преодоляването на близо 700 км по северната граница на България, при това за под 48 часа с велосипед. Начинанието е неуспешно, но през следващите – 2015 г. и 2016 г. той отново организира, и отново участва лично, в още по-трудни опити за преодоляването на дистанцията за под заветните 48 часа – веднъж с велосипед без скорости (виж тук) и веднъж в дуатлон, включващ 40 км бягане и 642 км колоездене. (виж тук)

Този път и двата опита са успешни, а кампаниите придобиват висока видимост в публичното пространство, с каузата да популяризират Дунавския регион като атрактивна дестинация за велотуристи.

Междувременно маршрутът, който колоездачите следват през тези години, получава името “Дунав Ултра”, а през 2017-та година дори печели престижната награда “Иновация на годината в туризма” – под егидата на Министерство на туризма. Дунав Ултра се превръща в запазена марка, която гарантира качество, визия и ценностна система, поставяща идеята на предна позиция, в условия където бизнесът постоянно среща нови предизвикателства.

Неизменен лидер на проекта “Дунав Ултра”, днес Бегъмов е един от малкото българи, които имат богат опит и аргументирано мнение за възможностите, които предоставя развитието на велотуризма по поречието на река Дунав у нас.

.: Често споменавате, че поречието на река Дунав е световен продукт. Какво на практика означава това?

Борис Бегъмов: Вземете Apple, Google и Amazon, съберете ги, умножете по 3 и това което ще получите като резултат, е микроскопично в сравнение с Дунава. Аналогия от този вид е в сферата на абстракциите, но истината е, че Реката е огромен континентален и световен географски обект, титаничен културно-исторически и икономически ресурс, живата история на континента Европа и жизнено важна артерия на планетата Земя от хилядолетия! За нас като българи, тя дори е част от генетичния ни код! Ако това не е световен продукт, аз не виждам какво друго може да е!

.: Ако поречието на река Дунав е толкова конвертируемо, коя е причината то да се намира в толкова окаяно състояние у нас?

Б.Б. Зависи какво имате предвид под конвертируемо и окаяно. В Западна Европа ресурсът, който генерира Дунав отдавна се използва, мултиплицира и в крайна сметка води до огромни икономически дивиденти. От друга страна у нас нещата не са толкова прости, колкото изглеждат, и зад недоброто състояние на българските градове и села по поречието на Дунав си има конкретни причини – в някои случаи дори независещи от българите. Истината е, че интересите към този регион никога не се преставали да съществуват под една или друга форма и това е траен, логичен и естествен процес от стотици години, та до днес.

Едно е сигурно – неизползването на видимия икономически ресурс, който предлага поречието на река Дунав у нас е временен. Ще минат години, ще има промяна на статуквото и тази промяна неминуемо ще дойде. Не измисляме топлата вода, така е било от хилядолетия, поне аз не виждам основателна причина този процес да не продължи по същия начин и занапред.

.: Как се вписва един проект като веломаршрутът “Дунав Ултра” в този процес?

Б.Б. Веломаршрутът “Дунав Ултра” използва континенталния т.нар. Дунавски велосипеден път, за да го адаптира през спецификата на националната ни идентичност и ценности, и да го представи като нещо уникално, стойностно, различно и завършено като национален туристически продукт. Пътуването с велосипед по Дунав е истинска мечта за хиляди, десетки хиляди туристи по света и като такава, е повод за изключително успешен бизнес модел. И не си представяйте, че пътуването на тези хора е някакво имагинерно желание за по детски чисто въртене на педали – това са 100%-тови пълноценни туристи, които всяко лято копнеят да похарчат парите си по един различен начин и то точно колоездейки по Дунав.

.: Кой е средностатистическият чуждестранен велотурист, който можем да срещнем това лято на Дунава?

Б.Б. Този вид пътуване практикуват хора от цял свят, в повечето случаи с достатъчно финансови възможности и ценностна система, според която пътуването на велосипед с приятели или с деца, е далеч по-интересно занимание от излежаването в шезлонг или в хамак. Или най-малкото комбинират тези две неща. Пътуването с велосипед по Дунав е активност, в която  водени съзнателно от собствените си физически усилия, комуникираме от първо лице с модерни и древни цивилизации, културни и исторически ценности, обекти, природа, архитектура, храна, местен фолклор, бит и самите себе си, ако щете. И е голяма заблуда да си мислим, че този тип туристи са малък на брой хора. Не забравяйте, че бидейки втората по големина река в Европа, Дунав е единствената подобна на континента, която пресича 10 държави. Пътуването по Дунав с велосипед е наркотик, който започнеш ли да употребяваш – искаш да продължиш още и още, защото самото течение на реката разказва уникална история, и те кара да продължаваш, за да научиш какво се случва в следващата глава. Образно казано – горе след Железни врата (проход на Дунав между Сърбия и Румъния, на около 100 км от ГКПП Брегово, бел ред.) и на прага на навлизащия в България Дунав се редят на опашка, за да си купят продължението на книгата , а реално у нас все още няма кой да им отвори сергията…

.: Какво се случва, когато пресекат границата и навлязат в България?

Б.Б. Пресекат ли Брегово, пътешестването с велосипед за тези хора става тотален ъндърграунд. Общата икономическа среда, качеството в сферата на услугите на всякакво ниво, състоянието на инфраструктурата и поддръжката на интересните обекти в някакъв задоволителен вид са на ръба на екзистенц-минимум. Самите хора по места виждат интереса, и забелязват колоездачите, но не са наясно с възможностите, които се отварят за тях с развитието на този вид туризъм.  При все, че местните са свикнали с преминаващи от цял свят колоездачи, комуникацията с чужденците из селата е сведена до мимики и жестове. През последните години не се е появила никаква достатъчно стабилна енергия, която да представи на хората, на някакъв разбираем за тях език – за какво точно иде реч. Поради тази причина пътуващите по поречието на Дунав велосипедисти у нас все още ги вземат за леко луди странници, които никой не знае от къде идват, накъде отиват и защо го правят. Тези “странници” вероятно си мислят, че пък ние също сме луди – да не се възползваме от техния интерес. И изведнъж от нищото се появява Дунав Ултра! Тоест, някакви трети вид луди, които започват да кръстосат Дунава в екстремните си велопреходи.

Постепенно обаче ние налучкахме ваксата, развихме се и нашата Фейсбук страница, заедно със сайта ни започнаха да представят невиждани за широката аудитория до момента неща – скритата приказна красота на региона, неговата уникална идентичност през призмата на един завършен български продукт – веломаршрутът “Дунав Ултра”.

дунав ултра.: Може ли да обясните какво търсят чуждестранните велотуристи, какви са техните нужди?

Б.Б. Вижте, както казах, тук преди чужденците става въпрос какви са нуждите на Българите. През последните години съм се срещнал с десетки, не, със стотици възрастни хора по Дунава и не само, които при все трудностите в ежедневието и бедността – най-голямата им болка е липсата на млади хора в селата, че и в градовете. Комуникирайки с тези хора, се вижда в очите им, че те се чувстват зле дори не толкова заради болежките и мизерната пенсия, а най-вече, защото им беше отнето най-скъпото нещо в живота – НАДЕЖДАТА!

И тази тяхна болка е най-простият, ясен и смислен отговор на липсата на креативност, инициатива  и развитие в момента по тези оперирани от младост места. Когато младите хора започнат да гледат по друг начин на възможностите, които им предлага региона – тогава ще последва и естественият възход. Аз вярвам, че това ще се случи, не за друго, а защото в природата празно няма и по един или друг начин вакуумът в момента ще доведе до бъдещата промяна.

Иначе за нуждите на велотуристите? Това на пръв поглед са изключително обикновени неща. Нека опитаме: безопасно пътуване, спретната къща за гости или хотел, усмихнати домакини, прост маркуч и два шестограма да си обслужи човек велосипеда, вкусна рибена чорба с парче домашен хляб, чиста баня и качествено и удобно легло. За  в България това в момента е и малко, и много! В този момент по цялото поречие на Дунав в България има точно три места за отсядане, които могат на 100% и във всеки един момент да ви гарантират този стандарт. И ако не ви заведа лично, силно се съмнявам, че ще ги откриете сам/а.

: Доколко веломаршрутът “Дунав Ултра” може да насочи интереса към обекти, които са интересни за велотуристите? Доколко изобщо там по Дунав има такива обекти?

Б.Б. Има напълно достатъчно, дори предостатъчно! У нас очевидно няма да видите замъци като по долината на Лоара. Или подстриганите велоалеи в Австрия. Тук поречието на Дунава е хълмисто, по български очукано и диво в следствие на географски особености и икономически процеси. Но не си представяйте, че целта на велотуриста е да колоезди, спира, влиза в замък, зяпа и да цъка с език излизайки, за да продължава така до следващата спирка. Интерес за тези хора представлява цялата околна среда, чуруликането на птиците, изскачащите на пътя фазани, изгревите и залезите, които в България са уникални, лицата на хората, каруците, олющените дувари, селските градини пълни с домашни зеленчуци, натежалите от плодове овошки, гроздето което расте директно на оградата.

За нас всичко това е нормално и не го виждаме като екзотика, по-скоро ни е срам от това,което сме или до което са ни/сме се докарали. Ние копнеем за три неща – или да се оплачем, или да избягаме, или някой да ни оправи. Но по ирония на съдбата, от другата страна повечето от чужденците никога не са виждали как расте домат, а когато опитат български такъв, осъзнават, че до момента са ги хранили с гума. Отделно поречието на реката у нас предлага изключително интересни, смело мога да кажа, световни обекти като крепостта Баба Вида във Видин, археологическият обект Улпия Ескус в Гиген, острова-резерват Белене, църквата Света Троица и Нове в Свищов, меандрите на река Янтра около Беляново и Новград, дивият Дунав около с.Батин, скалните църкви в Иваново и Басарбово, Доходно здание и площад Свобода в Русе, Биосферен парк Сребърна, Римската гробница и крепостта Меджиди Табия в Силистра и естествено районът на Дуранкулак, където е най-северния черноморски плаж на България и въздушният път Виа Понтика.

Естествено не си правим илюзия, ясно е, че сме далеч от висококачествена туристическа услуга и ако трябва да сме максимално обективни – едва ли докато сме живи поречието на Дунава у нас ще се развие така, както е в Германия или Австрия. НО! Друга истината, е, че именно нашият балкански манталитет е отличителната ни черта и вярвате или не – това си има и положителните страни.  Със своите традиции, история, самобитност и природа българското поречие е невероятно интересно, това което липсва към момента не са самите обекти, а находчивост, креативност, свежа инициатива и в следствие – поддържан стандарт в тяхното адекватно представяне.

В България всяко трето изречение започва с “проблемът е…”. Когато и ако се смени с “предизвикателство е…” – тогава ще започнат да се случват и повече хубави неща…

Все пак дунавските градове, а дори и в някои от малките селца има хора, които оценяват потенциала, защото – първо – те забелязват много отчетливо прираста на пътуващите чужденци, и второ – бързо разбрат че идеята за веломаршрута “Дунав Ултра” не е абстрактен порив, а шанс да се хванеш за нещо реално и то точно в момент, когато си толкова на зор, че си готов да се хванеш не за сламка, а за косъм – до там са стигнали нещата.

basarbovo.: В каква степен налагането на един веломаршрут като Дунав Ултра зависи от Общините?

Б.Б. Естествено, че зависи от Общините, в крайна сметка именно това е идеята – той да работи с тях и за тях. Искам да кажа – нормално е инициативата да е в нас, топката да е в тях. В този ред на мисли, възможностите, които предлага маршрута беше оценена достатъчно бързо от дунавски общини като Видин, Силистра, Русе, Белене, Свищов, които чрез популяризирането му занапред ще имат все повече възможности за произтичащи инициативи.  В проекта се включват и други общини, които се отзовават по един или друг начин и ние тепърва ще организираме съвместни инициативи.  Гледайте нашите страхотни кратки видеа, в тях сме отбелязали нашите основни партньори  Линк>>

.: Как виждате развитие на веломаршрута “Дунав Ултра” занапред?

Б.Б.  През месец септември ще се състои нашето ежегодно промо събитие, тази година то предизвиква рекорден интерес. Над 100 човека ще участват в него, 1/3 идват от Румъния. Всички места се резервирани осем месеца преди началото, което ще бъде дадено в гр. Видин (6.9.19 бел.ред.). Вече обявихме и първият по рода си велосипеден пътеводител  “100-те Дунав Ултра забележителности”. В него са представени разнообразни обекти, които определят обща идентичност на региона от където преминава маршрута. В инструмента ще откриете съвкупност от на пръв поглед нямащи нищо общо помежду си неща – Видинските капии, о-в Есперанто, античният Ескус, Диненият маджун, Дивото прасе, Тутраканската епопея, Дунавското вино, Художествената галерия в Силистра и дунавския сом.

Всички тези обекти, както и останалите са внимателно подбирани в продължение на последните 3 години. Те представят съвкупност от едно реално и неповторимо изживяване с марка Дунав, което може да се усети, види, пипне, вкуси, изживее и да доведе до вдъхновение. Предстои занапред да обогатяваме информацията за тези обекти, за да я представим в още по интересен вид и формат.

На дневен ред е и задачата да създадем първият по рода си инструмент – тип безплатна карта, която пък ще направи реална услуга на местните общества и велотуристите чрез връзката на маршрута с частния бизнес и сферата на услугите. В този сегмент е и работата ни по проекта за т.нар. Дунав Ултра: Винен маршрут, представящ някои от най-добрите производители на дунавско вино по поречието на Дунава, та чак до морето. А там има какво да се опита – както в домашните “изби”във всеки дом, така и във винарните, някои от които имат наистина уникални резултати в търсене на съвършения продукт.
Работим и по една изключително интересна идея свързана с представянето на …картини. Истински картини от български и чуждестранни автори – създадени с много любов, емоция и вдъхновение от Дунава. Иновацията, идеите и креативността са липсващо звено във вакуума в днешни дни, нашата мисия е да освободим този вакуум, което неминуемо ще се случи, защото това са процеси, в които хората са само инструмент в ръцете на Реката, която винаги успява да си пробие път…