Библиотеката и намиращата се буквално на метри до нея джамия, създадени по поръчка на Видинския владетел Осман Пазвантоглу (1758-1807), са изключителна ценна туристическа находка и задължителен за посещение обект, когато се озовете в гр.Видин. Запазените до днешни дни сгради са уникални по своята същност, историческа стойност и предназначение.
Без да ви отегчаваме с излишни факти, все пак ще ви насочим, че Пазвантоглу е едновременно сред най-успешните и най-страшни владетели на Видин и Северна България, за цялата история на османското владичество и не само. Според историци, бащата на Осман – Йомер е бил еничар – съгласно наличните архиви той е бил “ага” на 31-ва еничарска рота.
Виж още: Невероятната история на чешма Елия, Никопол

Осман Пазвантоглу (Източник: Croatian State Archives)
Бурният живот на бащата и сина ги въвеждат в различни съвместни исторически и житейски ситуации (далеч по-впечатляващи от холивудски филм), вследствие на които и двамата се превръщат по един или друг начин във врагове на султана. В един момент се стига до там, че Йомер е екзекутиран, а възмъжалият Осман бяга от Видин, за да спаси главата си.
Животът обаче предлага невероятния обрат от “разпни го” до “осанна”, като през 1794 г. Осман Пазвантоглу се връща, влиза в и превзема Видин, водейки собствена войска от над 1000 еничари.
От там насетне той се утвърждава като един от най-силните и безкомпромисни владетели, който Видинските околия и изобщо Балканите са виджали до момента. Съюзът на Пазвантоглу с кърджалиите* превръща войската му в истинско страшилище както за християни така и за мюсюлмани – където мине няма прошка за никого, който не се съобразява със закона и поставените от него условия. Все пак има сведения, че по време на Пазвантаглу, раята го тачела и подкрепяла, защото се отнасял сурово, но и твърде принципно с нея.
Същевременно в различни години въоръжените му отряди кръстосват и владеят Балканите, стигайки до Белград, Пирот и София през Свищов, Търново и Влашко, та чак до Тутракан, Силистра и Варна. Стига се до там, че султанът на три пъти изпраща турската армия, която да свали Пазвантоглу от власт, но армията така и не успява да превземе Видин. Пазвантоглу създава прецедент, получавайки официално Видинска автономия и уникален за Инперията статут на самоуправляващ владетел.
Вероятно за това на върха на минарето на построената от Пазвантоглу джамия няма да видите полумесец – вместо това той нарежда да изковат и да сложат най-отгоре загадъчен символ, наподобяващ стилизирана пика, или другояче погледнато – обърнато сърце. Знакът и днес може ясно да се види дори с просто око и е уникално в световен аспект изключение, що се отнася до предназначението, посланието и местоположението му . Същото “сърце” ще видите и над входа на съседната сграда позната като Библиотеката на Пазвантоглу.
Самото библиотечно хранилище е буквално на три метра от джамията – представлява малка, но масивна каменна постройка наподобяваща куб. Има един единствен вход, а покривът е объл със специфичен за онова време обков върху покрива. Отвътре помещението е конструирано така, че ценните книжа да могат да се подреждат и съхраняват по стандарт.
Информациятa, която в днешни дни има за Пазвантоглу, е, че е бил изключително начетен мъж, негова заслуга е подбора, събирането и опазването на 2664 тома книги, вкл. такива с различна “светска” тематика – география, история, медицина. В днешни дни 650 тома от тези издания се намират в Народната библиотека, а останалите са в Турция.
В двата обекта (джамията и библиотеката) днес може да се надникне и да се разгледа – при това безплатно. Те се намират в Дунавският парк на Видин, буквално на стотина метра от реката и на няколкостотин метра от наскоро реставрирана постройка – единственият отстанал от т.нар. складове на Пазвантоглу.
Ако се отбиете и в Кръстатата казарма (сграда за настаняване на най-верните войници на владетеля) ще може да затворите кръга, потапяйки се изцяло в атмосферата на един невероятен исторически комплекс – част от уникалната история на гр. Видин.
* Кърджалии: Разбойници, действащи като въоръжени групи на Балканския полуостров през XVIII-XIX в. Преминаването им през населени места е предизвиквало истински ужас и безмилостно опостушение. В бандите са влизали хора от различни етноси, но винаги са били водени от достатъчно начетени във военното дело лидери. Заграбената плячка се отнася в тайни свърталища из планините, но най-вече из Стара планина и Родопи.