Дунав Ултра медия: Интервю с фотографа Анастас Търпанов

За четвърта поред година, Анастас (Стас) Търпанов е в екипа на официалните фотографи, за отразяването на велопрехода Дунав Ултра. През годините кадри на Стас станаха емблематични в представянето на спортните предизвикателства, съпътстващи предизвикателството. (виж тук)

Запален колоездач, Търпанов е и сред малкото ентусиасти, които са изминавали на три пъти, и за екстремно кратко време веломаршрута “Дунав Ултра”, но нито веднъж до сега не го е правил на …велосипед.

Виж още: Дунав Ултра или за възраждането на Дунав: Интервю с Борис Бегъмов за БНР (Аудио)

Какво е да си част от едно от най-вълнуващите велоприключения “Дунав Ултра”, питаме директно Анастас – официален фотограф на велопрехода Дунав Ултра: Teamwork.

.: За четвърта поред година си поканен да представиш с твои кадри велопрехода “Дунав Ултра”. Кое е различното в това събитие, което го отличава от всички подобни?

Анастас Търпанов: Събитието прилича на спортно, но в него има много други елементи, които са преплетени, културни, исторически, социални, дори и геополитически такива могат да се открият, също така състезанието е повече вътрешно със самия себе си, отколкото с другите участници.

.: Работата на фотографския екип е не по-малко екстремна от тази на най-бързите колоездачи. Чувстваш ли някакъв специален фотоадреналин по време на “Дунав Ултра” събитията?

А.Т.: Разбира се адреналина е много сериозен и ме държи през цялото време. Цялото изпитание е много динамично и постоянно мислиш какво можеш да направиш, къде можеш да се позиционираш, има гонене напред-назад с участниците и общо взето време за почивка няма, дори като финишираме накрая имам чувството, че съм по-уморен от самите състезатели.

.:  Кое предизвикателство, свързано с веломаршрута “Дунав Ултра”, провокира желанието ти да участваш в толкова тежко и отговорно медия отразяване?

А.Т.: Самия факт, че събитието е по-различно от всичко останало го прави доста привлекателно за мен, а и след първото ми участие и аз съм влюбен в дунавския район. Някои от местата по пътя не са мръднали последните 50 години, което вероятно е много тежко за местните жители, но пък го прави много красиво и приятно  за всички, които минават от там. Вярвам също, че това е една много добра кауза за популяризиране на района и повече хора трябва да обикалят там, първо ние като българи, а после и чужденците, които харесват вело туризма.

Стас Търпанов ще снима за Дунав Ултра за четвърта поред година (Cнимка: личен архив)

.:  Каква е рецептата да се ловят качествени кадри, за толкова кратко време, при толкова дълга дистанция (общо веломаршрута покрива близо 700 км)

А.Т.: Рецепта не знам дали има, общо взето се старая да хвана най-много места и най-различни гледни точки, но се апаптираме в движение към условията, места, светлина, други хора и превозни средстава по пътищата. Схемата всяка година е една и съща, но резултатите са много различни, което разбира се е голям плюс, защото показваме нови красоти и моменти от дунавския район.

.:  Имаш ли любими места от веломаршрута, за които знаеш, че ще се получат добри кадри?

А.Т.: Като цяло май отсечката м/у Оряхово и Свищов ми е най-любима, брeгът върви високо на повечето места, има доста острови и на много места се открива прекрасна гледка към реката, която прилича на истинска джунгла. Освен че дава възможност за много красиви кадри с участниците в пейзажа, просто си струва човек да се наслаждава на самата природа. Селата Остров и Сомовит са ми може би най-любимите ми по пътя, а в този район се пресичат и реките Искър и Вит много близо до устиетата им, като цяло ако някой не е ходил там да си го сложи в списъка с пътувания. Разбира се с велосипед, за да е максимално бавно и приятно.

.:  Как изглежда веломаршрута “Дунав Ултра” през погледа на един пловдивчанин – запален велоентусиаст и едновременно с това професионален фотограф?

А.Т.: Истината е, че допреди да участвам в екипа на Дунав Ултра бях ходил само до Русе няколко пъти и това беше единствения ми досег с Дунав на нашата територия и честно казано съжалявам, че не съм ходил там по-рано. България цялата е много красива, но дунавският район е много специален и различен. Повече хора може да го виждат като западнал и изолиран, но аз го виждам като спокоен, тих и привлекателен. Иска ми се да отделя малко време и да обиколя района през зимата, ако има много студен период и реката замръзне, това ще е съвсем различна и нова гледна точка за мен, но пак толкова красива.

.:  Кога ще поемеш предизвикателството да изминеш дистанцията на “Дунав Ултра” като редовен участник като, а не като част от организационния екип?

А.Т.: Честно казано аз имам голямо желание да се пусна като участник в надпреварата, но не ми разрешават. Сериозно, ако трябва да отговоря трябва ми малко повече опит със шосеен велосипед, защото аз карам планински и съм готов. Трябва да си избера на кой от вариантите да се пробвам – 48ч. звучи предизвикателно, защото това е много силно изпитание, за характера и може много да ти покаже какъв човке си всъщност и докъде можеш да стигнеш. От друга страна 5-7 дневно преминаване е много приятно, защото ще може да се разгледа много по-добре целия район, да се спира на всички интересни места (за снимки) и е вариант, който може да се премни и семейно, така че ще видим, може следващата година да ме чака съвсем различен досег с Дунав Ултра.