Светът на Дунав Ултра: Никополска крепост и Шишманова порта, гр.Никопол

Никополската крепост и днешната Шишманова порта имат любопитна история, a името им най-често се свързва с това на българския владетел цар Иван Шишман (царувал 1371-1395). По негово време турците обсаждат и превземат Търново, което на практика слага край на Втората българска държава и общата българска държавност.

Малко преди обсадата на Търново, Иван Шишман напуска града и се е установява в крепостта Никопол. Там той прекарва последните две години от живота си, междувременно приемайки да бъде васал* на султана.  Фактите сочат, че през 1395 г. главата му зловещо пада по заповед на Баязид I, заради подозрения в бунтове, заговори и измяна.

Виж още: 30 невероятни фотографии от поречието на река Дунав в България

Иван Шишман миниатюра

Миниатюра с образа на Иван Шишман (единственото архивно изображение на вкадетеля, достигнало до днешни дни)

Легендата носи, че присъдата е изпълнена точно пред т.нар. Шишманова порта , но това е по-скоро фолклор, отколкото действителност. Истина обаче е, че за цялата история на българската държавност, Иван Шишман е един от едва тримата български владетели загинали от “чужда” ръка.

Днешният каменен зид около портата, на която ще се натъкнете в Никопол, са съградени доста след онези смутни времена. Интересно е, че оригиналната порта е демонтирана и пренесена в Плевен и днес може да се види и пипне в Регионалния исторически музей. Портата в Никопол изглежда истинска (на заглавната снимка), но не е – тя е точно копие на оригинала.

Самата средновековната крепост в Никопол е било изключително отбранително съоръжение – нейното местоположение, проектиране и самото й построяване са били изпълнени така, че на практика да бъде почти невъзможен за превземане обект. За първи път крепостта се споменава в писмени хроники през XI век, а през столетията след това е атакувана и обсаждана неуспешно от различни владетели.

Нейната участ финално е решена няколкостотин години след създаването и, по време на Руско-турската война (1806-1812), когато руснаците оперирайки по Дунав и изтегляйки се от полето на действие, взимат решение да я взривят така, че повече да не може да бъде възстановена.

Изглед към Дунав от високата точка на Никополска крепост (кликни и увеличи)

В днешни дни от Никополската крепост не е останало физически почти нищо, освен основите на няколко каменни зида надвиснали над стръмния хълм, където се е извисявала висока крепостна стена.

Все пак мястото където се е издигала крепостта е изключително специфично, достъпно и може ясно да се види, колко важно стратегическо значение е имал обекта преди, по времето и след края на Втората българска държава.

* Васал – Феодален владетел, получил земя от друг феодал –  в замяна на задължението да му помага. Васалът полага васална клетва, че се задължава да се подчинява и да следва указания по въпросите на външната и вътрешната политика, да оказва военна подкрепа при нужда и да плаща предварително договорени данъци.

** На Иван Шишман е посветена и една от най-старите патриотични песни “От кога се е зора зазорила”

Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила,
мила моя майно льо, зора зазорила.
От тогаз се, мила моя майно льо, войска провървяла,
мила моя майно льо, войска провървяла.
Кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака,
мила моя майно льо, юнак до юнака.
Юнак до юнака, моя майно льо, маждрак до маждрака,
мила моя майно льо, маждрак до маждрака.
Маждраци им, мила моя майно льо, като честа гора,
мила моя майно льо, като честа гора.
Сабите им, мила моя майно льо, като ясно слънце,
мила моя майно льо, като ясно слънце.
Дрехите им, мила моя майно льо, като тъмен облак,
мила моя майно льо, като тъмен облак.
Кат препускат, мила моя майно льо, силен буен вятър,
мила моя майно льо, силен буен вятър.
Дето стъпят, мила моя майно льо, кладенчета правят,
мила моя майно льо, кладенчета правят.
Войвода им, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман,
мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман.
В бой ги води, мила моя майно льо, за българско име,
мила моя майно льо, за българско име.