С велосипед по Дунав в България – Чукайки на райската врата (Част 1)

Пътешестването по поречието на река Дунав с велосипед е изключителна туристическа атракция в континентален и дори световен мащаб. Бидейки втора по дължина в Европа, Дунав е единствената река, която пресича Стария континент от запад на изток, преминавайки през общо 10 държави. Малцина в България са запознати, че участъкът на територията на Германия и Австрия е най-популярният в момента туристически веломаршрут в Европа и света.

Всяко лято хиляди любители на велосипедните ваканции от всички точки на планетата използват своя отпуск, за да се отправят на приключение по Дунав – дестинация, която привлича като магнит със своите история, природа и мащаб.

Виж още: Научете кои са “100-те Дунав Ултра забележителности

Традициите в развитието на велосипедната (и не само) индустрия в държавите, които Дунав прекосява, в съчетание с географския феномен, определящ речното корито на реката, превръщат по органичен път региона по поречието в реален и изключително конвертируем СВЕТОВЕН ПРОДУКТ.

Изумително е как, следвайки течението от запад на изток (общо близо 2850 км) и преминавайки прохода Железни врата в посока Видин, оползотворяването на ресурса, който предоставя велосипедният туризъм по Дунав, е в пълна противоположност с това на запад от сръбската граница.

Потенциалът е все още изключително подценен в страната ни, а липсата на опит, визия, последователност или инициатива само отлагат неговото естествено развитие. Тази обективна реалност формира субективната представа в нас, че велотуризмът по Дунав е абстрактна химера или просто начин за… усвояване на средства.

В същото време настаналият през последните десетилетия повсеместен икономически срив в Северна България не пожали и поречието на реката. Като резултат от този процес някои участъци в близост до Дунава дотолкова западнаха, че

заприличаха на истинска джунгла – в прекия и преносен смисъл.

Пътища, които само допреди десетина години свързваха села, сега са непроходими за преминаване дори пеша. Речни гари, на които акостираха “Комети”, днес пустеят, оглозгани като скелети на древни същества.

В тези условия съзнанието на онези, решили да останат и да живеят в градовете и най-вече в обезлюдените дунавски села, в повечето случаи е заето с оцеляване от сезон на сезон, отколкото в разработка на иновативен туристически продукт.

И все пак! Животът е променлива, а особено този по Дунав е повече от динамична такава.

От няколко години с настъпването на пролетта, песента на птичките и зреенето на овошките все по-забележим е фактът как ежегодно Дунава “довява” нови и нови пътешественици на велосипед. По този начин за пореден път реката се превръща е естествен проводник на най-новите тенденции, за да ги “сервира” буквално в най-бедните дунавски села.

Вярвате или не, по ирония на съдбата, в момента поречието на Дунава в България точно в този му вид за хиляди хора по света е значително

по-интересна дестинация от напомпания и лустросан до вкуса на гумен домат западен туристически продукт.

Но нека не си мислим, че тази тенденция протича незабелязано за живеещите по поречието на Дунав местни хора. Тук всеки пътешественик на велосипед по презумпция е посрещнат из селата с помахване за поздрав и “Хелоу!”. Тук няма да чуете родното “Здравей!”, защото такъв тип туристи от България все още просто…НЯМА!

Всъщност е изключително интересно да се наблюдава как поради езиковата бариера, пътуващите с велосипед се приемат по-скоро за екзотични странници, отколкото за туристи. Тук животът следва своя собствена динамика и ход и до момента няма сила, която да обясни както на “гости”, така и на “домакини” и на общ език кой, какво, защо, и как.

Но истината така или иначе все по-ясно очертава нещо все по-очевидно – тези “странници” са истинските предвестници за развитие на чисто нов,

динамично развиващ се и дългосрочен успешен бизнес модел по поречието на Дунава у нас.

Интересът към българското поречие на река Дунав като атрактивна дестинация за велотуризъм тепърва ще се увеличава с нарастващ интерес. Въпрос на време, концепция и правилна стратегия е това да се случи по начин, който ще донесе очаквано раздвижване в този толкова беден, но изключително атрактивен регион.

На фона на тези динамични процеси, през последните няколко години един наглед малък, но твърде различен от общото правило “проект” успя да постигне забележителен резултат именно в представянето на Дунава в България като атрактивна дестинация за велотуризъм.

И за радост на местните по Дунав – успя да го направи в една съвсем различна от общоприетата до момента светлина.

Нарича се веломаршрут “Дунав Ултра”.

Край на Част 1

Kъм Част 2 >>
Към Част 3 >>