С велосипед по Дунав в България: Воля за промяна…(Част 2)

Историята на “Дунав Ултра” започва през 2014 г. като 680 км велосипеден маршрут, създаден с мотивация за персонална промяна. В първоначалния му вид маршрутът свързва по най-краткия възможен шосеен път на север, най-северозападното населено място на България – с. Куделин (устието на р. Тимок), с най-североизточното населено място на страната – с. Дуранкулак (Черно море).

Виж още: Научете кои са “100-те Дунав Ултра забележителности

Предвид географията на северната ни граница, веломаршрутът преминава в близост южния бряг по поречието на Дунава, а след гр. Силистра се насочва в сърцето на областта южна Добруджа, за да се отправи отново на север и завърши в най-северната точка на Черноморието в България.


В годините след създаването на маршрута, чрез ежегодно провеждащи се спортни събития под формата на иновативни за времето си инициативи, проектът показа устойчивост, надскочи интереса единствено към спортната тематика и започна да предизвика внимание на все по-широк кръг аудитория в страната и чужбина.

Роден с идея да бъде спортно събитие, “Дунав Ултра” се трансформира в туристическа алтернатива, очевидно превръщайки се във все по-разпознаваема платформа за

популяризиране на населените места, през които преминава едноименният маршрут.


От година на година моделът “Дунав Ултра” постига все по-високи резултати, залагайки на различно от общоприетите стандарти представяне на многовековната история на региона, неговата мултикултурност, природа, традиции и фолклор. Стратегията е всичко това да бъде поднесено през призмата на единен туристически продукт, в случая – веломаршрут.

Що се отнася до самия “Дунав Ултра” маршрут – в голямата си част, между градовете Видин и Силистра, той се припокрива с т.нар. Европейски коридор Евровело 6, свързващ Атлантическия океан с Черно море. Основната разлика е в това, че българският проект, започвайки и завършвайки на територията на България, използва възможността ярко да се открои и представи поречието на Дунав, Добруджа и Северното Черноморие

през призмата на силна и ярка национална – БЪЛГАРСКА ИДЕНТИЧНОСТ.


В технически аспект “Дунав Ултра” предлага два алтернативни варианта за преминаване, единият от които включва и навлизане до някои населени места и територии в непосредствена близост до реката по черни пътища, диги и дори в природни резервати.

В този му вариант към момента общата дължина на маршрута нараства до 732 км, поставяйки на картата и в контекста на велоприключението десетки отдалечени български села.

Заедно с нарастващата популярност към проекта, той започна да предизвиква интерес и любопитство по места. По този начин беше дадена публичност и възможност за реализиране на

интересни активности през годините във Видин, Русе, Силистра и Свищов.


В подкрепата се включиха и дунавски села – чрез местна инициатива те започнаха да участват все по-активно в ежегодните събития по маршрута, което пък предизвика любопитство и интерес от цялата страна.

Но въпреки че трансформацията на “Дунав Ултра” от събитие в маршрут е изключително интересна и уникална, проектът не е изключение, ако потърсим аналогии по света.

Стратегията в представянето на силен НАЦИОНАЛЕН КОД е печеливша алтернатива, която неизменно е в основата за създаване на своя собствена и конвертируема отличителна черта. Нека споменем само няколко проекта, които предизвикват в различна степен

внимание на “армията” любители на пътешествията по света.

ЕЛ КАМИНО: Така например една от най-известните днес туристически дестинации за пешеходци и велосипедисти в Европа е поклонническият маршрут “Камино де Сантяго” (Пътят на Св. Джеймс). Голяма област между Испания и Франция, с дълбоки религиозно-исторически корени, в модерни дни се трансформира в алтернативен туристически продукт. Ежегодно около 300 хил. пътешественици поемат пеша или с велосипед из цяла мрежа от маршрути под бранда “Ел Камино”, водени от мотивация да търсят своята лична “духовна нирвана”. “Ел Камино” се превръща в туристическа индустрия, която променя икономиката на стотици населени места.

ЛИКИЙСКИ ПЪТ: По близък пример е т.нар. “Ликийски път” – 540 км пешеходен маршрут в южна Турция, създаден “инцидентно” (разбирай с много персонален и обществен ентусиазъм, бел.ред.) преди малко повече от 15 години. Пешеходна пътека свързва любимия на мнозина курорт Фетие с друга емблематична за българите дестинация – Анталия. “Ликийският път” обаче е далеч от “ол инклузив” етиката. Бидейки друг тип емоционално и туристическо преживяване, той преминава през малки населени места, живописни проходи, антични руини, панорамни височини, отдалечени плажове и махали. Именно тяхната екзотика представя алтернативата на конвенционалния туризъм и предизвиква в днешни дни завиден интерес. Пътешествениците се превръщат в ежегоден и очакван източник на икономически ресурс в десетки населени места.

ВЕНТО: Феноменът в дефинирането на подобни маршрути вече е и обект дори на научно защитени икономически модели. Известният Милански политехнически университет е в основата на разработващия се в момента мащабен проект “Венто”. “Венто” е концепция за създаване на близо 600-километров велосипеден маршрут по поречието на река По. Проектът следва идеята чрез подобрения в критични за трафика места да свърже Торино, Милано и Венеция в единен туристически продукт – веломаршрут. Очаква се, че успоредно с разработването му, чрез инвестиции в инфраструктура и иновация, през следващите 15 години той да спомогне за промени в икономиката на стотици слабо населени и обезлюдяващи се населени места в южната част на северна Италия.


Това са само случайно подбрани примери, но общото при тях е, че те са основа за реални икономически процеси и предлагат възможности за истинска промяна. Остава отворен въпросът, доколко в нас самите има воля за такава…

Край на Част 2

 << Към Част 1  – Към Част 3 >>