Улпия Ескус
Ulpia Oescus

Забравеният римски град в с. Гиген или…
…перлата на веломаршрута “Дунав Ултра”

Фотографии и адаптиран текст: Борис Бегъмов
Дунав Ултра: Всички права запазени!

Улпия Ескус (Ulpia Oescus) е един от най-големите и значими градове в Долнодунавския регион през римската епоха (II – IV в. сл. Хр.). Останките на Ескус се намират на територията на землището на с. Гиген, община Гулянци.

Градът е основан през периода 106 – 109 г. сл. Хр., т.е. след Втората Дакийска война (имп. Траян), която завършва успешно за римляните. Тогва е период в който Империята достига до най-голямото си териториално разширение на североизток. Към името на града – Ескус е прибавено и бащиното име на управляващия император. (От Улпий, бащата на император Траян, бел.ред.).

Улпия Ескус е изграден на мястото на ранноримски легионен лагер. Впоследствие Ескус става град, обвързан с разположението на V Македонски легион (Legio quinta Macedonica). Строителната техника за изграждане града е привнесена от изток, където легионът участва във война на Рим срещу персите.

През II – III в. Ескус се разраства и превръща в икономически и културен център на цялата провинция Долна Мизия. Стратегическото разположение до Дунав и едновременно с това до плавателната тогава река Искър, определят важността на Ескус – славата на града се носи в цялата римска империя. Архитектурата носи белезите на Ефес, счита се, че каменоделци от същата школа сътворяват сходната среда.

Градът просперира по времето на могъщата империя, чиито граници се очертават от Лимеса, изграден по поречието на река Дунав. Именно Дунава, служи на римляните като естествена водна преграда срещу нахлуващите от североизток племена и народи.
Именно тук до Ескус е построен най-дългият мост, изграждан в античността – т.нар. Константинов мост, свързващ двата бряга на р. Дунав – Ескус със Сукидава (днес Корабия, Румъния).

В града се изграждат Форум, Капитолиум и Гражданска базилика. Капитолиумът представлявал уникално архитектурно достижение в границите на Долна Мизия. Включвал четири храма – храм на Юпитер Оптимум Максимус, храм на Юнона, храм на Фортуна и храм на Минерва. Култът към боговете е бил поддържан с блестяща архитектура и уникални строителни решения.

През 1948-1949 г. Ескус се проучва с откриването на т.нар. сграда с мозайката Ахейци. Мозайката е красяла стая, за която се предполага, че е била създадена за визитата на Император Константин Велики, за откриването на дунавския мост. Многоцветната мозайка Ахейци е важно откритие на археологическата наука, тя е едно от най-интересните произведения, изпълнените от римската епоха, открити в България. Мозайката може да се види в Регионалния исторически музей, гр. Плевен.

През 376 – 378 г. Ескус е разрушен от готите. След войната градът е опожарен и ограбен, а крепостните стени полуразрушени. Градът преживява упадък, а от това време до края на античността се поддържа само вътрешна укрепителна система.

През V век Ескус е нападан нееднократно от хуните и претърпява големи поражения и разруха. Прадполага се, че голямо земетресение през VI в. слага окончателно края на града.

Животът в местността Градище край с. Гиген съществува до началото на османското владичество в края на XIV в. В днешни дни Улпия Ескус представя духа и руините на една велика цивилизация.
Обектът е една от перлите на културно-историческите обекти по поречието на река Дунав и на веломаршрута “Дунав Ултра”.

Днес уникална близо 3-метрова статуя от храма на Фортуна в Ескус, може да се види в Национален археологически институт с музей при БАН (София).

Дунав Ултра. Всички права запазени!

X