( За максимален ефект – разгледайте снимките на висока резолюция, през персонален компютър)

с.Куделин. Най-северозападното населено място на страната! Само на няколкостотин метра – там, където е река Тимок се влива в Дунав, три международни граници оформят пресечна точка – тези на Сърбия, Румъния и България. Куделин е малко и бедно българско село, каквато е съдбата на много родни села, но то е различно, защото е начална точка на най-дългия туристически велосипеден маршрут в България “Дунав Ултра”.

Намираме се в крепостта Баба Вида, гр. Видин. Баба Вида е единственият напълно запазен средновековен замък-крепост в България. Според една от легендите, наименованието Вида идва от името на дъщеря на богат болярин, който владее земите от Стара планина до Карпатите. (легендата за Баба Вида тук)

Следва поредица от фотографии, чрез които ще надникнете в корабa-музей “Радецки”. На 29 май 1876 г., по време на редовен рейс на кораба, на палубата му, преоблечени като  градинари, се качват Христо Ботев и неговите четниците. Две години след слизането на четата на българския бряг и нейния трагичен разгром във Врачанския Балкан, България вече е свободна територия. Днешният кораб “Радецки” е копие на оригинала, който вече не съществува.

ЛЮБОПИТНО: Любители на риболова от гр. Козлодуй са навлезли в замръзналата до брега река Дунав за традиционен за сезона риболов на скобар.

Две фотографии от центъра на гр. Лом и на метри от речната митница – там, където движението на ледохода по река Дунав се усеща и чува отдалеч като дълбок и мощен тътен. В миналото Лом е представлявал процъфтяващ град – център на търговията по реката. В днешни дни градът е загубил блясъка си, но не и гордостта мястото е стратегическа спирка от веломаршрута „Дунав Ултра“.

След района на гр. Оряхово започват едни от най-дивите части на река Дунав. Средата около водния масив изобилства от острови, заливи и влажни зони, които живеят свой собствен живот.

Една от четирите изрисувани спирки след гр. Оряхово в посока с. Лесковец. С чувство за хумор и в памет на Доньо Донев.

Зимен рай в района между селата Остров и Крушовене – едно от най-откъснатите места по поречието на Дунав в България.

На влизане към селата Горни Вадин и Долни Вадин. Надникваме в един от най-затънтените, но прекрасни райони по поречието на река Дунав в България.

Паметната плоча върху етнографска къща-музей Младен Павлов – Козлодуйското даскалче – единственият местен, присъединил се към четата на Хр.Ботев, след слизането на бунтовниците от кораба Радецки.

Районът на с. Байкал е естествен хабитат на разнообразен дребен дивеч и растителни видове. Мястото е с девствена природа, тук районът на Дунав е изключително красив.

Зимен пейзаж в околията на крайдунавското село Гиген.

Надникваме и в забравения римски град Улпия Ескус (Ulpia Oescus), намиращ се непосредствено до река Дунав в района на с. Гиген. Ескус със сигурност е бил най-значимият град в района на Долен Дунав през периода II-IV в. н.е. Градът е сравняван по изящество и архитектура с Ефес. (Виж 20 HD уникални фотографии от Улпия Ескус)

ЛЮБОПИТНО: Мемориал-паметник на загинали летци в близост до с. Крушовене. Селото е първото в страната с проектирани улици.

След проведен уникален десант – форсиране на река Дунав, гр.Свищов става първият български освободен град. Интересно е, че руската армия организира прекосяване и атака през р. Дунав точно до мястото, където преди около 2000 години е основан и изграден древният римски град Нове. Факт, показващ важното стратегическо местоположение на града, след 20 века съвременна цивилизация.

В русенското село Новград се намира единственият оцелял паметник на комунистическия лидер В. И. Ленин. Паметникът е запазен от собственичка на реституиран имот, който впоследствие преотстъпва на общината. Днес той е атракция за преминаващите вело и не само туристи.

Останките от античната митница и кастел Димум се намират на брeга на река Дунав в района на днешния град Белене. Митницата е съществувала през цялата римска епоха, а нейните стени буквално са погълтати от Дунав.

Мемориал-паметникът “Свобода”, дал името на едноименния площад в гр.Русе, е сред най-големите атракции на града. Изпълнението е на италианския скулптор Арнолдо Дзоки, сред чийто проекти е и мемориал-паметник “Цар Освободител”, гр.София.

Дунавският град Силистра има славна история и е играл ключова роля през многовековното си съществуване. През 169 г. н.е. Марк Аврелий провъзкласява Дуросторум за самоуправляващ се град – миниципиум. По онова време това се прави за изключително важни центрове на Римската империя, какъвто е бил Дуросторум. (На снимката: Руините на Патриаршеска базилика на Дамян, от времето когато Дуросторум е наследен от българския Дръстър)

В районът на гр. Силистра Дунав е изключително могъща и сурова река. През зимата течението е сковано от студ, а понякога формиралите се ледове се превръщат в гигантски блокове.

УНИКАТ: Реставрирана колесница от III в. на знатен гражданин на древен Дуросторум (гр. Силистра). Археологически музей гр. Силистра

Удивително е как в наши дни само на няколко метра един от друг в центъра на Силистра може да видите мол, 2000-годишни римски стени и оригинален съветски танк Т-34.

Град Добрич е последният голям град по пътя на веломаршрута “Дунав Ултра” в посока гр. Ген Тошево и с. Кардам, а оттам и за излаза му към крайната точка на Черно Море, в района на с.Дуранкулак.

Една инициатива на Дунав Ултра