Всичко за снимката “Никулден в Тутракан”

Само преди броени дни, снимката “Честване на Никулден на брега на Дунав в рибарско селище Тутракан” спечели 2-ро място във фотоконкурса посветен на река Дунав “Една река, десетки райски кътчета”. Инициативата беше посветена на международния ден на река Дунав – 29-ти юни, а конкурсът беше организиран от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Най-интересните предложения-финалисти в конкурса тепърва ще поемат в пътуваща изложба посветена на река Дунав, но настоящият материал е посветен на кадъра пресъздаващ атмосферата на един от най-почитаните и тематични дунавски празници – Никулден. След първото място присъдено за снимка с дрон на ледохода по Дунав, на талантливия фотограф Явор Мичев (виж тук), на практика фотографията от Тутракан е най-високо оцененото предложение “от земя”, измежду общо 640 фотографии.

За да научим повече за историята на самата снимка, на въпроси отговаря нейният автор – Борис Бегъмов, създател на проекта “Дунав Ултра”.

.:Как се озовахте в Тутракан в онзи ден?
Борис Бегъмов: Улавянето на мига, който може да внуши настроение или дори да разкаже цяла история е истинско предизвикателство за всеки любител-фотограф. В този смисъл, репортажната фотография е една от любимите ми теми при заснемане на различни обекти или събития. От друга страна чрез “Дунав Ултра” вече пет години се завръщаме в селата и градовете по поречието на река Дунав в България, и за това съм наясно колко безкрайно интересно и колоритно е там, особено по време на различни фолклорни или християнски празници. Почитта на местните хора към Дунава и суеверието, което поражда животът свързан с голямата река, са преплетени и неразвивно свързани с християнските ценности и традиции навсякъде по поречието на реката. Празнуването на Никулден точно в гр. Тутракан, беше едно от най-интересните събития, на които съм присъствал по поречието на Дунав – изобщо.

.:Къде е точното място, на което е направена снимката?
Б.Б. 
Снимката е направена на 20 метра от брега на река Дунав в непосредствена близост до Рибарската махала в гр. Тутракан – физическото място, където и до днес рибарите акостират със своите лодки. Мястото е част от традицията на този ден да се отдава почит на поминъка, на живи и мъртви, да се комуникира с Бог, да се комуникира с…Реката. В исторически и икономически аспект, град Тутракан спокойно може да се нарече най-рибарското място по поречието на река Дунав в България, в този смисъл мястото е много привлекателно, когато става въпрос за празнуване на Никулден. На този ден, след отслужването на тържествената литургия в църквата Св. Николай, и след като целунат ръка на духовното лице, всички се отправят към Дунава, за да спазят традицията, и да се направят поредица от християнски и полуезически ритуали, свързани с плодородие, в памет на рибарите останали завинаги в реката, за здраве, за по-добър улов, за късмет, за берекет. Накрая се раздава и яде печен шаран и се пие вино или ракия.

.:Как се оказахте в центъра на случващото се за този кадър?
Б.Б. До момента не бях присъствал на подобен обичай в гр.Тутракан, но видях, че жените облечени в традиционните носии струпват на определено място прибори, посуда, храна, цветя, сушена риба (на цъкалка) и изобщо всички характерни елементи, според които беше ясно, че ще изпълнят символичен ритуал. Преди това снимах различни детайли от събитието, но бях нащрек, че там където е струпана посудата, ситото и брашното, ще се случи нещо по-характерно и интересно.

.:Как избрахте позицията на снимане?
Б.Б. Жената, която трябваше символично да омеси хляба коленичи с гръб към Дунава и започна да меси тестото, а междувременно отзад тъпанът заби и останалите жени започнаха да танцуват в кръг. За мен фокусът беше ясен – ръцете, които месят хляба, ритуалния танц, тъпъна, Дунава. Коленичих срещу възрастната жена и сложих апарата ниско до земята. Почти не виждах какво снимам, най важно за мен в онзи момент беше да заснема ръцете, които месят хляба. Направих серия от снимки, а впоследствие видях, че на някои от тях присъстват музикантите, танцуващите жени и Дунава. Когато свалих снимките на лаптопа вече знаех, че момента, който съм заснел е много специален.

.:Какво ще споделите за тези, които никога не са имали допир до река Дунав, а искат да го направят?
Б.Б. Чрез веломаршрута “Дунав Ултра” ние вече пет години работим за популяризиране на поречието на река Дунав като атрактивна дестинация за велотуризъм. Вярвам, че възраждането на Дунавския регион е неминуемо, щастлив съм, че чрез проекта “Дунав Ултра” ние допринасяме за този процес. Река Дунав е изключителен световен феномен, местните хора са невероятно колоритни, историята на региона е свързана с историята на континента. Около Дунав всичко е в различни мащаби – там 50 години са кратък период – там измерението за време е съвсем различно от динамиката на урбанизиращите се градове. Специално за любителите на фотографията – населените места по река Дунав са изключително атрактивен материал за работа и задължително място за посещение. Вместо да се обяснява – това може директно да се види от фотографиите в нашия проект “Светът на Дунав Ултра” (виж тук). Ние започнахме да организираме различни събития свързани с фотоуикенди по Дунав и насочени към начинаещи фотографи и дори фотографи със смартфон, и занапред ще продължим да организиране тези интересни събития – следете нашата фейсбук страница и заповядайте на някое от нашите фото-приключения по река Дунав. Наистина си заслужава!