Фотографът Милена Личева: За да участваш в Дунав Ултра преди всичко трябва да си авантюрист!

Милена Личева се включва в екипа на Дунав Ултра като поддържащ фотограф през 2017 г. за изданието Дунав Ултра: Gladiators On Bikes (Гладиатори на колела).
Талантът на свищовлийката и погледът й към детайла е оценен, а нейни кадри присъстват във всички официални материали съпътстващи GOB събитието.
Специално за тазгодишното издание на Дунав Ултра – вело прехода Teamwork,  Милена ще бъде официален фотограф, като по време на предизвикателството ще заснеме всичко най-интересно, което се случва сред участниците, които са планирали изминаване на “Дунав Ултра” маршрута до 5 дни.

Интересното е, че Милена е запален велопътешественик, но предвид ангажимента си – ще трябва да измине веломаршрута “Дунав Ултра” отново с …автомобил.

.: Какво е усещането да се впуснеш в “Дунав Ултра” велоприключение, на лов за кадри с фотоапарат и…автомобил?

Милена Личева: На 2 или 4 гуми, Дунав ултра зарежда с достатъчно висока доза адреналин, една от причините която ме доведе за втори път в екипа на събитието. Миналата година имах удоволствието да се включа в изданието като част от екипажа на медийния бус и за мен това беше силно и вълнуващо изживяване, срещнах невероятни хора! Независимо от състезателния формат, велоприключението, направи от участници и организатори един страхотен екип.

.: Родена си в Свищов, но “Дунав Ултра” е проект, който те провокира да преоткриеш Дунава. Кое те води в желанието да опознаеш в повече детайл този регион?

М.Л.: Родена съм в България. Коренът винаги ме е дърпал обратно, където и да пътешествам извън границите и. От Свищов съм и макар да съм отраснала в равнината, усещам себе си по-силно свързана с планината. Едва наскоро започнах да оценявам неповторимата атмосфера, която може да предложи северът. И наистина, Дунав ултра беше катализаторът да отворя очи за това красиво кътче.

Регионът не е добре разработен за туризъм и е все още чудесна възможност за всеки, който търси да се докосне до места встрани от пътеките на конвенционалния турист, чисти от бетонови отпадъци. Силно се надявам в бъдеще поречието на Дунав да събуди повече интерес, но по начин, който да запази неговата автентичност и красива природа.

Gladiators On Bikes

През 2017 г. Милена снима за колоездачната надпревара Гладиатори на колела

.: Според теб трябва ли да си задължително спортист, за да се впуснеш в приключение по веломаршрута “Дунав Ултра”?

М.Л.: Който и да си, какъвто и да си, ще откриеш нещо за себе си и другите. Ще откриеш много и за Дунав. Ще се влюбиш в него, внимавай! Не омаловажавам спортния дух, физическа форма и подготовка, но мисля, че преди всичко е задължително да си авантюрист.

.: Защо според теб поречието на река Дунав е България е интересна дестинация за пътешествие?

М.Л.: Непознато място е, като природа, култура, история. Поне за мен, новото или малко познатото винаги е изостряло интереса. Дори аз не знаех до миналата година, че Дунав е известен като “Европейската Амазонка”. И с право. Имам няколко зашеметяващи кадри в заслуга на твърдението. Тук гнездят много птици, включително редки. Дунавски лимес е играел важна стратегическа роля за Римската империя. По протежението му са разположени близо 20 известни отбранителни крепости, част от които се издигали в България.

И не на последно място районът е интересен по кулинарни причини, най-вече защото едно цялостно изживяване на колело включва добре нахранен велопътешественик. Гостоприемният север може да се погрижи добре, най- малкото, с вкусна северняшка погача и пръженица.

: През 2017-та година участваше в екипа на уникално по рода събитие – Дунав Ултра: Гладиатори на Колела. Стартът тогава близо до гр. Свищов беше наистина впечатляващ (виж видео) Кои са най-ярките ти спомени от това събитие?

М.Л.: Помня когато наближавахме Свищов, умората за част от участниците беше критична. Имаше нескрити сълзи, отчаяние и вътрешна борба. Тези моменти ме докоснаха силно и макар да знаех, че със съответните кадри атмосферата от състезанието би била по-пълноценно отразена, отказах да ги запечатам, защото някак ми се сториха твърде лични за да участва фотоапарат.

Няма да забравя, също така, подкрепата на всички местни хора, които бяха излезли по дунавското трасе за да посрещнат колоездачите с окуражителни думи, домашна погача, студена вода, с плодове от градините си, с храна от масата си. Помня едно семейство, което заедно с децата си бяха облечени в северняшки народни носии, бяха много красиви!

.: Какво ще търсиш целенасочено в отразяването си по време на тазгодишното издание Дунав Ултра: Teamwork?

Гладиатори на колела навлизат във Видин за Дунав Ултра 2017

М.Л.: Работата ми е да снимам, но тъй като за мен е едновременно и удоволствие, целта ми е да разчитам на интуицията си и на спонтанността на събитията, затова смятам да се пусна свободно по течението на реката. Идеята на формата тази година (без състезателен елемент, бел.ред.) страшно много ми допада, а и това, че е коренно различен от миналогодишни издания е сигурна предпоставка за изненади!

.: Кога ще поемеш предизвикателството да изминеш веломаршрута “Дунав Ултра” като редовен участник, а не като част от организационния екип?

М.Л.: Тази година травма на коляното ме спря да опитам. Надявам се в изданието догодина да нямам извинение!

Виж още: Официална фотогалерия от събитието Дунав Ултра: Teamwork с включени кадри на Милена Личева