Петър Златков е участник в две поредни години в изпитанието Дунав Ултра. През 2015 година в екип с Борис Бегъмов успява да измине дистанцията на веломаршрута Дунав Ултра – 682 километра – за по-малко от 45 часа, като и двамата съекипници карат велосипеди без скорости (сингъл спийд). Кампанията тогава се казва „Дунав Ултра 2: Гладни за скорост“ и има за цел да популяризира веломаршрута Евровело 6, който следва поречието на река Дунав. Една година след това изпитание и в навечерието на третото издание на Дунав Ултра, се срещаме отново с врачанина Петър Златков.
Здравей, Пепи! Как виждаш една година по-късно изпитанието Дунав Ултра? Заслужава ли си усилието?
Петър Златков: Да ти кажа ли честно? Ами, хич не го виждам с това тичане (смее се)! Аз с бягането съм на Вие и ми се струва трудно да се измине дистанцията като дуатлон за това време. Определено ще е епично. Колкото до усилията, то миналата година си заслужаваше всяка капка пот. Това, че толкова много хора чуха и подкрепиха каузата, зад която стоим, ми носи чувство на удовлетвореност и съм радостен, че успяхме да постигнем всички цели, които си зададохме, преди да тръгнем.
Как така през 2014 г. трима не успяхте да изминете изпитанието за 48 часа с велосипеди със скорости, а през 2015 г. успяхте да го направите двама, при това с велосипеди без скорости?
Петър Златков: 2014-та бяхме доста неподготвени и незнаещи за това, което ни предстоеше. Емо (Емил Шукадаров, бел.ред.) за пръв път се качи на шосеен велосипед буквално на старта в с. Куделин и му трябваше време да свикне с него. Борис пък не беше в добра форма и рано получи болки в коляното, което налагаше често спиране и нарушаване на темпото. За капак велосипедът, който карах аз, не ми беше по мярка и страдах от болки в раменете и трапецовидните мускули. Също така багажът ни беше на гърба, което изморява допълнително. Следващата година всичко това беше отстранено и маршрутът беше по-добре проучен, което позволи успешно да завършим приключението си дори без скорости.
Според теб възможно ли е да се измине разстоянието още по-бързо с велосипеди без скорости? (Времето на Петър и Борис за преминаването на веломаршрута Дунав Ултра е 44:40:00 часа)
Петър Златков: Възможно е! Ние нарушихме темпото заради технически проблеми в комуникацията със съпорт екипа и там се забавихме малко. Отделно аз бях с 10 кг. по-тежък от теглото, което поддържам обичайно, и се бавех при катеренията. Втория ден пък Борис получи сериозно схващане и пак трябваше да спрем за по-дълго. Така че – да, шансовете да се подобри времето са наистина реални. Дори очаквам с интерес да видя кой ще подобри нашето време!
Доколко е важна екипната работа за успеха на изпитание като Дунав Ултра?
Петър Златков: Според мен в екипната работа е разковничето. Защо мислите отборът на Movistar печели последните два Тура? Екипът, с който работих миналата година, беше невероятен! Комуникацията помежду ни течеше плавно и се разбирахме с дума и половина, което много улеснява в такъв натоварен преход. Е, имахме си и трудности, но те бяха минимални. Спомням си, че от съпътстващите коли се носеха крясъци: „Давай, давай, не остана!“ или „Хайде, размърдайте се, че ми се ходи на плаж!“, което ме караше да се усмихвам, да вярвам и да продължавам.

Борис Бегъмов и Петър Златков – една година след рекордното им преодоляване на дистанцията на маршрута Дунав Ултра с велосипеди без скорости
Как ти се струва идеята тази година да се комбинира бягане от 40 км с колоездене 642 км за 48 часа? Според теб ще успеят ли участниците?
Петър Златков: Идеята е чудесна. С това разнообразие се надявам повече хора да научат за Дунав Ултра и да подкрепят каузата. Наскоро в интернет видях публикация с 5-дневен план за изминаване на маршрута само с тичане, както е Ком-Емине. Дори да не се осъществи, важното е, че някой има идея и е съпричастен, което е добре, нали? От участниците познавам Борис, Филип и Борислав. С Борислав бяхме съотборници в състезание и знам на какво е способен. Съжалявам, че така се стекоха обстоятелствата при него. Дано всичко бъде наред и бързо да се възстанови. Борис и Филип са също толкова луди и не мисля, че биха тръгнали на подобно изпитание с „нормални“ хора, от което бих заключил, че шансовете им са доста добри.
Ти си преминавал два пъти по поречието на реката (Дунав Ултра 1 и Дунав Ултра 2, бел.ред.) Наистина ли е толкова уникална тази част на страната?
Петър Златков: О, да! Въпреки суровия начин на живот, който водят хората там, те са успели да запазят топлината в сърцата си, без нея всичко би било загубено. И през 2014-та, и през 2015-та местните ни посрещаха с отворени обятия. От друга страна – поля от слънчогледи и ниви се разпростират до хоризонта и оцветяват в жълто и зелено отдясно, а отляво някой параход надава вой, плавайки из Дунав под жаркото дневно слънце. В такива моменти човек забравя всичко лошо и взира поглед напред към доброто. Пожелавам на всички да минат поне малка част от Северната граница на България и да се насладят на уюта, който тя дава.
Има ли участък по поречието, който си запомнил и би искал някой ден отново да се върнеш там, за да го разглеждаш, без да се налага да бързаш?
Петър Златков: Не. Тези, които са видени, са запомнени завинаги! Бих се върнал да разгледам участъците, които минахме по тъмно, и най-вече катеренето преди гр. Добрич. Помня, че там много страдах. Имах чувството, че баир и равно се редуват постоянно и това няма да свърши. Понеже карахме през ноща – тъкмо се изкатериш на равно и за да видиш светлините на колата отсреща отново трябва да вдигнеш глава. И край няма! Като спряхме да ядем, вечерята ми изчезна за секунди.
Ако трябва да дадеш само един съвет на участниците тази година, какъв ще бъде той?
Петър Златков: Усмихвайте се, забавлявате се, комуникирайте позитивно, карайте разумно, помагайте си и всичко ще бъде наред! Успех момчета! Вярвам във вас!
