За Дунава, предизвикателство и приятелството. Интервю със Светослав Андреев и Даниел Донев

(Read in English HERE) Вело ентусиастите Светослав Андреев и Даниел Донев са от гр.Варна, членове са на местния колоездачен клуб Одесос. През 2018 г. те участваха като екип в ежегодното колоездачния преход Дунав Ултра: Teamwork, а през настоящата година отново ще повторят съвместното си приключение и ще поемат заедно по близо 700-километровия маршрут за изданието Дунав Ултра: Via Pontica 2019.

Въпреки че приключението Дунав Ултра не е състезание и предлага възможност маршрутът да се измине за два, три, пет или повече дни, миналата година Андреев и Донев преодоляха дистанцията от гр.Видин до Черно море за …38:00:00 часа!  Публикуваме отново интервю с тях двамата, от което може да научите повече кои са Светослав и Даниел, за приятелството им и за колоездачното им изживяване по Дунава…

.: Вашият екип успя да измине повече от 670 км по веломаршрута “Дунав Ултра” за точно 38 часа – впечатляващо спортно постижение за велосипедисти-любители. От друга страна, дори бидейки извън професионалния спорт, все пак вие сте колоездачи с многогодишен опит. Кое предизвика интереса ви да участвате в едно толкова различно събитие и приключение, каквото е “Дунав Ултра” предизвикателството?

Светослав Андреев с Дунав Ултра сертификата, който всички приключенци, завършили успешно предизвикателството получават.

Светослав Андреев: Първо искам да благодаря на целия екип за перфектната организация и логистика по време на събитието Дунав Ултра: Teamwork. Участвали сме в много маратони включително и в чужбина, но организацията беше на много високо ниво.
Относно въпроса – интересът ни се предизвика от това, че не бяхме преминавали с велосипед през голяма част от маршрута. Единствено сме минавали участъка Русе – Силистра, а най-интересно и вълнуващо е когато минаваш даден маршрут за първи път, понеже не знаеш какво да очакваш.

Даниел Донев: Това което предизвика интереса ми на първо място беше маршрутът – никога не бях минавал през този регион преди да поемем по веломаршрута “Дунав Ултра”. Не бях участвал и в подобен екипен маратон. Това също беше една от причините, които ме привлякоха.

.: Кой участък от веломаршрута ви направи най-силно впечатление? Някоя специфична отсечка, в която сте се впечатлили от природа, гледки и въобще – цялостно позитивно усещане за истинско вело пътешествие?

Светослав: Вечерта преди началото отидохме до първата контролна точка – крепостта Баба Вида във Видин. Не успяхме да я разгледаме цялата, но гледката която се откриваше към река Дунав беше внушителна. Другото място, което ме впечатли беше беседката на пристанището на с. Остров. Двамата с Даниел застанахме до парапета, наслаждавайки се на пейзажа, който се откриваше към Дунава. Благодарим на жените от селото, които бяха се постарали и бяха ни приготвили различни неща за хапване. За първи път опитах баница, която има вкус на баклава – нещо изключително вкусно.

Даниел: Непрестанно откриващите гледки към Дунава бяха невероятно красиви и си спомням, че преминавайки през района на пристанище Оряхово бях особено очарован, гледайки реката.

.: Преодоляхте близо 700 км за 38 часа! Доколко преминавайки толкова дълга дистанция за толкова кратко време, може да се усети специфичното настроение, което придава на маршрута самата река Дунав? Как изглежда Дунава през очите на Светослав и Даниел?

Приятели в спорта и извън него – Даниел Донев и Светослав Андреев на Морска гара, гр.Варна

Светослав: Маршрутът покрай Дунава наистина е красив, и като че ли те подтиква, и ти дава сили да продължаваш все по-бързо и по-бързо напред. Въпреки това като се натрупа умора, започваш да мислиш за други неща и реката остава малко на заден план.

Даниел: Може би когато човек е подложен на изпитание като това, сетивата му се изострят, и въпреки краткото време, впечатленията са много по-наситени. Река Дунав изключително силно ме впечатли с размерите си, със спокойствието си, с огромната си значимост за региона, с природа и още и още…

.: Какви са впечатленията ви от контактите ви с местното население? Как ви приемаха из малките дунавски села?

Светослав: На много места хора от селата ни посрещаха и се радваха. На разклона към селата Горни и Долни Вадин ни очакваха поне 10 малки дечица, които заедно с техните близки бяха направили подкрепителен пункт. Спряхме за около 10 минути, поприказвахме си с тях и си направихме снимки. За мен срещата остава незабравим спомен. В Никопол ни чакаше едно момче от Свищов, което през цялото време ни е следял през GPS-a къде се намираме. Дошъл с велосипед от Свищов до Никопол специално да ни види и да покара с нас обратно до Свищов. Поприказвахме си, покарахме заедно, направихме си снимки и отидохме заедно до контролната точка – църквата Св. Троица в центъра на града. Благодаря му и на него – беше удоволствие да се запознаем.

Даниел: Откъдето и да минехме, предизвиквахме само положителни емоции, които се предаваха и на нас. Запознахме се с невероятно добри и мили хора, готови веднага да помогнат ако имахме нужда от нещо.

Даниел Донев – скромност, лоялност и добра физическа подготовка. Истински приятел!

.: По време на събитието вие трябваше да достигате последователно до 10 контролни точки – всяка от които беше специално избрана забележителност по веломаршрута “Дунав Ултра”. Кой обект ви впечатли най-силно и защо?

Светослав: Най-много ме впечатли мемориал-паметника Христо Ботев в Козлодуй. Не знам какво точно, но като че ли има някаква неземна енергия в това място.

Даниел: За първи път бях по тези красиви места. Всички контролни точки до Силистра бяха впечатляващи, но за мен тази в гр. Тутракан (Крепостна стена Трансмариска, бел.ред.) се открои най-много. Там паркът е с наистина впечатляваща гледка към Дунава.

.: Кое според вас е най-голямото предизвикателство, с което трябва да се справи един
колоездач-пътешественик, поемайки самостоятелно и с велосипед в предизвикателството по веломаршрута “Дунав Ултра”?

Светослав: За да участваш в такъв преход трябва да имаш нужната подготовка. Много е важно как ще си разпределиш времето за колоездене, почивка и спане. Ние бяхме си направили предварителен план къде ще почиваме, къде ще се храним и къде ще спим. Изпълнихме го почти на 100%, защото не бяхме предвидили да достигнем крайната точка толкова рано. Така че планирането и подготовката е ключа към успеха. Когато си подготвен добре не мислиш само и единствено дали ще завършиш за определено време, а успяваш да се насладиш на природата, да се заредиш с положителна енергия и най-вече да получиш вътрешно удовлетворение от предприетото начинание. Но най-важното от всичко е да имаш верен приятел до себе си, тогава приключението е незабравимо.

Даниел: На първо място недобрата пътна настилка, която винаги е предпоставка за инциденти, но и дългите часове колоездене! Затова се радвам, че бяхме заедно със Светослав! Когато не си сам винаги е по-лесно!

Поздрав към Дунава от Варна

.: Считате ли, че предизвикателството и веломаршрутът “Дунав Ултра” имат потенциал занапред да предизвикват още по-голям интерес в страната и чужбина?

Светослав: При тази организация съм убеден, че ще има международен отзвук. Аз бих участвал в предизвикателството всяка година.

Даниел: За мен това е безспорно. Подобни събития допринасят за това, хора от различни краища на страната да се събират и заедно да спортуват, да обменят опит, впечатления…

.: Планирате ли да участвате в “Дунав Ултра” предизвикателството през 2019-та година?

Светослав: С нетърпение очаквам отварянето на регистрацията и с Даниел сме се записали. А може и да направим екип 4-ка, за да е по-вълнуващо преживяването.
Даниел: Разбира се!

*Светослав Андреев и Даниел Донев ще вземат участие  и през 2019 г. в събитието Дунав Ултра: Via Pontica 2019.  Общо 100 колоездача от четири държави се събират на 5 септември т.г. във Видин, за да изминат близо 700 км с велосипед, прекосявайки България, и с цел да достигнат успешно до крайната точка на маршрута – района на с.Дуранкулак и Черно море.