В малкото дунавско село Горно Абланово – част от Приключенската версия на маршрута Дунав Ултра – започва една от най-впечатляващите български истории на успех зад граница.

На 6 октомври 1926 г. в семейството на Христо и Мита Къневи се ражда Игнат Канев. Той е четвъртото от седем деца – с трима братя (Къньо, Ламби и Симеон) и три сестри (Куна, Мария и Петра). Детството му преминава в ритъма на река Дунав, но съдбата го отвежда далеч – и то завинаги.

През 1941 г., едва 14-годишен, Канев напуска България. Първата спирка е Австрия, а по-късно съдбата го отвежда в Канада, където започва живота си от нулата – без средства, без връзки, но с огромна амбиция и несломим дух.

С много труд, визия и предприемачески нюх, Канев основава Kaneff Group – строителна компания, която с времето се превръща в една от водещите в Канада. Под негово ръководство групата изгражда жилищни и бизнес комплекси, развива мащабни проекти с недвижими имоти, а активите ѝ надхвърлят един милиард долара – истински символ на устойчив растеж и далновидност.

В по-късните години от живота си Игнат Канев получава най-високите държавни отличия от канадската държава. Познат е не само като успял бизнесмен, но и като филантроп от световна величина – с щедри дарения за болници, университети, културни и обществени институции. Сред тях се открояват родното читалище в Горно Абланово и Университетската болница „Канев“ в Русе, която днес носи неговото име – ярък знак на признателност към един от най-щедрите благодетели в региона.

Името на Канев е включено в нашата селекция „100-те Дунав Ултра забележителности“ – инициатива, чрез която отбелязваме значими места и личности, свързани с идентичността на маршрута и дунавския регион.

Всеки, който преминава с велосипед (или без) през Горно Абланово, може да посети Канев Център – малка, но изключително въздействаща експозиция, посветена на живота и делото на Игнат Канев. Сред снимки, документи и лични вещи, посетителите усещат силата на човешката воля и откриват дълбоката връзка между този впечатляващ с амбицията си българин и родния му край.

Торта „Гараш“ е сред най-изисканите и запомнящи се десерти в българската кулинарна традиция. Нейната история започва през 1885 г. в Русе – град, наричан тогава „малката Виена“ заради своята елегантна атмосфера и силно влияние от Централна Европа, където гастрономията преживява истински разцвет.

Създател на прочутата торта е Кáрол (Коста) Гараш – австроунгарски сладкар, работил в Гранд хотел „Ислях хане“. Свидетелствата разказват, че тортата е приготвена специално за приеми на високопоставени гости, включително кралски особи, посещавали Русе. Със своя изчистен състав и плътен вкус, торта „Гараш“ се превръща в символ на класа и изисканост.

Оригиналната рецепта включва пет орехови блата без брашно, слепени с шоколадово-маслен крем и покрити с глазура от черен шоколад. Резултатът е торта с наситен, но деликатен вкус, която и до днес остава любима на поколения ценители.

Днес тортата „Гараш“ е не просто десерт, а част от културното наследство на Русе. В града ежегодно се организира Празник на торта „Гараш“ – пъстро събитие, съчетаващо сладкарско изкуство, музика и духа на стария Русе. Това е момент, в който местни майстори и гости от страната се събират, за да отдадат почит на тази изискана рецепта. В тези дни се организират конкурси за най-вкусна торта „Гараш“ , както могат да се опитат и закупят сладкарски издели и вариации на тортата, вкл. във форма на торта, бонбони, мусове и др.

Неслучайно Торта Гараш е включена в списъка на „100-те Дунав Ултра забележителности 2025“. За велосипедистите, преминаващи по маршрута Дунав Ултра и гости на града, Русе предлага не само панорама към Дунав и богато минало, но и възможност да опитат вкуса на една сладка легенда.

В сърцето на Добруджанското плато, далеч от туристическите клишета, се простира една от най-тайнствените природни зони на Североизточна България – каньонът Сухата река. Със скалисти венци, древни светилища и безброй нишки история, тази местност е истинско откритие за любопитните пътешественици и почитателите на велоекспедиции извън утъпканите пътеки.

Името „Суха река“ е етимологично свързано с турската дума „табан“ – означаваща ниска, заливна територия. Въпреки че реката рядко тече по повърхността, подземните води и карстовите процеси оформят суров и внушителен релеф – с отвесни каньони, пещери и скални навеси. Районът обхваща десетки километри в Добруджанското плато – в района на селата Балик, Оногур, Калина и Воднянци, където карстовите проломи и скалните венци оформят един от най-впечатляващите каньони на Североизточна България.

Най-близката пресечна точка между каньона и маршрута Дунав Ултра се намира в района около село Оногур и село Ефрейтор Бакалово – локация, откъдето започва достъпът към някои от най-зрелищните участъци на Сухата река. Оттук, с кратко отклонение, велосипедистите могат да навлязат в природния лабиринт от скали, пещери и легенди.

Още в ранното Средновековие скалите на Сухата река стават убежище за монаси-отшелници, вероятно с произход от Кавказ или Близкия Изток. Те изграждат скални килии и църкви, чиито следи се откриват в райони като Нисово и Кривня. По стените още личат символи, кръстове и надписи – неми свидетели на духовен живот сред дивата природа.

Днес Сухата река е дом на богата флора и фауна – включително застрашени видове орхидеи, бухали, соколи и влечуги. Зоната е част от европейската екологична мрежа Натура 2000 и предлага идеални условия за наблюдение на птици и ботанически туризъм.

Сред скалите се крият и тракийски светилища – сакрални платформи и изсечени ниши, насочени към изгревите на равноденствията. Местни легенди разказват за „камъни, които говорят“ и за „пътища на жреците“, вкопани в платото.

Потенциалът на региона тепърва се разкрива – като дестинация, в която тишината на природата се слива с ехо от вечността. Неслучайно Сухата река присъства в селекцията „100-те Дунав Ултра забележителности“ – като място, където всяко педалиране те доближава до друго време, друг свят и друг ритъм.

Южна Добруджа, наричана неслучайно „житницата на България“, впечатлява не само със златните си пшенични полета, но и с друго съкровище – лавандулата. Тук, върху плодородната добруджанска земя и под щедрото слънце, ароматната култура процъфтява и превръща региона в един от водещите центрове за лавандулово производство в страната.

Област Добрич, и най-вече районът около град Генерал Тошево, се е наложил като ароматното сърце на България – с безкрайни лилави масиви, които придават на пейзажа усещане за провансалска приказка с характерно български облик.

От лавандулата се извлича ценно етерично масло – продукт с широко приложение в козметиката, ароматерапията и фармацията. Лавандуловото масло от България е известно с високото си качество, благодарение на благоприятния климат и дългогодишните традиции в земеделието.

През последното десетилетие страната ни заема водещи позиции в света по износ на лавандулово масло. Южна Добруджа допринася значително за този успех, като съчетава модерно производство с природна щедрост.

Всяка година през юни, Генерал Тошево е домакин на Националния фестивал на лавандулата – пъстро тържество с посещения на лавандулови полета, базар на местни продукти и концерти с фолклорна музика. Събитието привлича стотици гости от страната и чужбина, превръщайки града в оживен център на ароматната култура.

Лавандулата е не само икономически актив, но и културна емблема. Неслучайно включваме Генерал Тошево и околностите сред „100-те Дунав Ултра забележителности“. Тук ароматът на лавандула се превръща в част от велоприключението, разказващо историята на земя с традиции, труд и красота.

Червеногушата гъска (Branta ruficollis) е един от най-редките и красиви видове водолюбиви птици в Европа. С компактно тяло, черно-бяло оперение и характерна червена “яка” – тя е не само истинско бижу в природата, но и вид с изключително природозащитно значение.

Тази гъска гнезди в далечна тундра в Сибир и всяка есен изминава хиляди километри, за да достигне зимуващите си места около Черно море. По пътя си прелита над Североизточна България и участъци от маршрута Дунав Ултра. Най-ключовата спирка за вида у нас е Дуранкулашкият регион, където условията за хранене и почивка през зимата са идеални.

Червеногушата гъска е силно застрашена – включена е в Червената книга на България и международни списъци за опазване. Любопитна особеност е, че често се движи в ята с белочели гъски – по-едри и многобройни видове, с които споделя еднакви хранителни навици.

Днес червеногушата гъска е част от „100-те Дунав Ултра забележителности“ – защото маршрутът Дунав Ултра разкрива не само културни богатства, но и ценни природни феномени, скрити сред полетата и водоемите на българския Североизток.