Богдан Кирчев

Дунав Ултра: 10 въпроса с Богдан Кирчев

В края на всяко лято от гр. Видин стартира масовото изминаване на маршрута Дунав Ултра. В него близо 200 любители и начинаещи колоездачи предизвикват себе си, в начинанието да преодолеят 700-километровата дистанция по поречието на река Дунав, през Добруджа до Черно море с кауза – популяризиране на маршрута, заедно с над 110 населени места, откъдето той преминава.

В дните на прехода сред най-популярните предизвикателства за участниците са изминаването на разстоянието в рамките до 5 или 7 дни, но вниманието на този материал е екстремната спортна цел, която някои от колоездачите си поставят – дистанцията да бъде преодоляна в рамките до 48 часа.

39-годишният Богдан Кирчев от гр. Пловдив е един от тези супер-колоездачи, като името му тази година се открои заради факта, че успя да достигне до крайната точка на маршрута с. Дуранкулак първи, при това за фамозните 32:00:00 часа. Според самия Кирчев, високият резултат е вследствие от много тренировки, лишения, предварително планиране и подкрепа, както в личен план, така и по време на самото Дунав Ултра приключение.

Предлагаме на вашето внимание възможност да се доближите до света на Богдан Кирчев, и да научите повече за това кое и как мотивира най-подготвените колоездачи да постигат толкова високи резултати, в сферата на любителското колоездене.

Здравей, Богдан! Разкажи ни накратко за теб, връзката ти със спорта и нещо за твоето семейство…

Богдан Кирчев: Здравейте! Спортувам от както се помня. Още от 11-годишна възраст започнах да греба на гребния канал в гр. Пловдив, минах през всички гарнитури на националния отбор, до участия на световни първенства и олимпийски квалификации.

Винаги съм се увличал и съм практикувал спортове за издръжливост и най-вече индивидуалните такива. Преди 10 г. се запалих по шосейното колоездене и както всичко, в което съм вложил страст, съм се стремял към съвършенство. Винаги ме е привличала състезателната страна на спорта и никога не съм го разбирал от туристическата му такава – може би и затова никога не съм имал и карал планински велосипед…

Богдан КирчевИ до днес спортът играе роля в живота ми, не само от любителската му страна, но и професионалната. След края на работния ден преминавам от другата страна и слагам треньорския екип на гребен клуб „Черпоков”, където водя група за обучение и тренировки по гребане за любители вече 8 години.

Никога не съм спирал да спортувам и тренирам почти всеки ден. Спортът ми е такъв, че изисква постоянство за да съм във форма, а аз държа на това – за спорт успявам да отделя 10-15 часа на седмица. Време, което е откраднато от семейството и близките ми, но това е моя начин да поддържам и психичното си здраве, и баланс.

С израстването на двете ми деца (Кирил 9 г. и Виктор 4 г.) и напредването на брака – вече 10 години с прекрасната ми съпруга Кристина, ми е все по трудно да намирам време за спорт, което ме кара да бъда изобретателен – много често тренировката ми започва в 5-6 ч. сутринта. Но всичко е за сметка на нещо друго…и си плащаме цената.

.: Тази година беше твое първо участие на Дунав Ултра, как реши да се “пробваш” и как успяхте да формирате толкова силна спойка с Георги Попгеоргиев за предизвикателството? Всъщност вие и двамата с Георги участвахте в категория Соло, а почти през цялото време колоездихте заедно. Защо не записахте участие в категорията Екип 2-ма?

Б. К.: За Дунав Ултра научих от моя колега и приятел Кристиян Делев – трикратен участник в предизвикателството. Толкова увлекателни истории е разказвал за там, че винаги ми се е искало да участвам, но няколко години все изтървах записването докато се реша.

С Георги Попгеоргиев макар да сме от един град, и да караме и членуване в любителската вело група на Пловдив, сме карали много малко заедно. Знаех за неговото минало участие на Дунав Ултра, благодарения на което той ми даде доста точна информация за всичко, макар да беше преминал по маршрута за три дни.

Аз се бях записал в категория “Соло” и винаги това ми е било в главата – както вече споменах съм индивидуалист по природа. Трудно ми е да съм отборен играч, опитвал съм и установих, че не е за мен.

Знаех, че съм подготвен добре, тренировките през годината ми бяха насочени към конкретно за това събитие. Бях направил доста дълги карания, както и няколко солови тренировки по 300 км без спиране за 10 часа, и това ми даваше увереност в силите ми. Георги знаеше това, тъй като виждаше тренировките от тракера ми, но настояваше да стартираме и да се движим заедно по дистанцията като съграждани.

Бях много скептичен към тази идея, както и колегите който ме познават, и с които споделях вълненията си в дните преди събитието. Но мога да кажа, че цялата организация за 48-часовото Дунав Ултра предизвикателството си беше на Георги до последния детайл. Всичко беше премислил и изпипал, от колата със съпорта, който ни закара и върна преди и след събитието, до пълна подкрепа по трасето.

Той ме покани да се възползвам от това, а аз просто се прикачих към неговата организация и не трябваше да мисля за нищо странично, а само да въртя педалите. Това може би негласно ме задължаваше да карам заедно с него, но аз не смятах така и не се чувствах длъжен. Дори напротив, в дните преди старта подготвих колелото си и  всичко необходимо за самостоятелно преминаване. Всичко необходимо сложих във вело дисаги и с изненада видях на кантара колело с обща тежест 12,5 кг. Не ми хареса цифрата, но знаех, че няма как да бъде другояче.

Георги Попгеоргиев Богдан КирчевТръгвайки заедно с Георги на старта във Видин, оставих чантите в колата-съпорт в готовност. Бях решен, че при най-малката ситуация на отклонение от плана ми, ще закача дисагите на колелото и продължавам сам.

С Георги имахме много разногласия по стратегиите си за преминаването на дистанцията. Аз знаех, че се нуждая от него и неговия безценен съпорт, както и той от мен – като стабилно подготвен колоездач (физически и психически), добър пейсър, и гръб зад който можеш да вземеш малко въздух.

Не вярвах, че ще стигнем заедно до края, може би и той също. Но исках да се придържам към моя план и започнах да го убеждавам в неща, който смятах за правилни, като например след началото във Видин да нощуваме чак в гр. Русе, а не в гр. Свищов или в гр. Две могили, което беше неговия предварителен план. Както и настоявах в Русе да се почива минимално, въпреки че бях много уморен, което също не беше в неговия първоначален план.

Момента в който плановете ни започнаха да се настройват на една вълна беше по обед на първия ден, когато след дискусия с предишен най-бърз участник в Дунав Ултра – от Варна, последния ни сподели, че най-правилно е да се спи чак в Русе и Георги най-накрая узря за тази идея.

От там нататък ние продължехме като двама солови колоездачи със съвпадаща стратегия и обща цел, подхождайки с голям респект към природата и знаейки, че сме оставени на нейната милост. И, че не можем да излезем победители в предизвикателството, ако решим да се борим срещу нея. Затова успяхме.

.: Tези, които наблюдаваха придвижването ви на GPS картата за проследяване “на живо” на Loggator, бяха изключително впечатлени от скоростта, с която напредвахте. Доколко следвахте предварително изготвен план и успяхте ли да го спазите стриктно?

Б. К.: Да, план имах, дори да не знаех с какво точно се захващам – да се придвижа до финала най-бързо, с най-малко усилия. Знаех, че както и да карам, физическите ми сили ще се изчерпат на толкова дълго каране и ще опра да психиката да ме спасява до финала. Колкото и неизбежен да беше този завършек, според ултра маратонците с които коментирах, възможното развитие на този сценарии не ми се нравеше, Затова направих тактика:

  • да застана на старта подготвен възможно най-добре физически, за да не ми се налага да карам на психика (в подготовката да вдигна толкова нивото си, че придвижването до Дуранкулак да е като “разходка” за организма ми). Бях си сложил едни ориентировъчни  средни пулсови стойностни, които отговарят на “разходката” ми с шосеен велосипед (а тя въобще не е бавна). Тези пулсови  стойности обаче не успях да поддържам, а се получиха 10 удара отгоре (не знам дали заради жега, обезводняване или от вълнение, липса на почивка, недоспиване, трупаща умора в организма  или всичко взето заедно…
  • по време на прехода да карам толкова леко, че да не ми се налага да спирам за почивка.
  • да направя задължителното минимално спиране за спане от 4 часа, което също не ми се получи и превиших времето.
  • с мисъл занапред, знаех, че всичко което правим днес (и положителното като захранване и негативното като трупаща умора) ще се връща при нас като бумеранг на втория ден с двойна сила. Акцентирах върху захранването си още в деня преди старта. А след старта знаех, че трябва да захранвам за следващия ден. Същото важеше и за натиска в педалите – трябваше сам да се  ”спирам“ за да съхраня краката си за целия преход.
  • да карам с най-бързо оборудване което имам, но да се пестя максимално (но и тук не успях, а в края на първия ден организма ми даваше сигнали да спра, като отказваше да приеме всякаква храна, което беше проблем предвид, че оставаха още толкова  много километри до крайната точка.
  • да бъда максимално в аеродинамична позиция, но не за сметка на комфорта, за да се запазя от травми. И в това не успях и при все най-леките обороти (36|32), които ползвах постоянно на противонаклоните, и въпреки мекото педалиране, което правих – получих остра болка във възглавничката на табана, която и до днес – вече 100 дена по-късно, мястото ми е изтръпнало и губи чувствителност! За моя радост болката в коляното която ме мъчеше няколко месеца преди старта, не се обади въобще – може би от мазилата с които го третирах през цялото време.
  • да се оставя на волята на природата (като вятър, наклони, противонаклони) да ме води, спира и засилва, а не се съпротивлявам със своите жалки, човешки възможности, защото в тази битка  не мога да изляза победител.

.: 700 км за 32:00:00 часа са наистина впечатляващо постижение за всеки любител-колоездач. Още повече, че вие, участниците в 48-часовото предизвикателство, имате 4 часа задължителен стоп. Считаш ли, че с Георги можеше да изминете дистанцията по-бързо и съжаляваш ли, че изгубихте време, докато отделяхте такова за срещи с местните хора?

Б. К.: Да, считам, че може да се свали някоя минута още за мен, тъй като вече познавам маршрута, терена, релефа и имам повече опит от преди. И най-вече да се сведе преминаването до чисто колоездене, и да се намали ангажираността за обезпечаване и организация.

Срещите с местните хора не считам, че са ни забавили, а напротив. Инициативите по посрещане, както организираните така и непринудените бяха много приятни повдигаха нашия дух в доста трудни моменти. А също и свежите плодове и студени напитки бяха като дар от бога. Деца с грейнали лица и светещи очи и ръкопляскащи хора ни посрещаха и изпращаха, спираха от коли и ни подаваха напитки, местни колоездачи ни посрещаха и караха с нас разпитвайки и окуражавайки ни. Това ни даваше нов тласък и вятър в гърба.

Дуранкулак

.: Как ти се стори самият маршрут чисто технически, а и предвид, че колоезденето е взаимодействие с околната среда – как изглеждаше тази среда през очите на Богдан Кирчев?

Б. К.: Мислех, че маршрутът Дунав Ултра е по лесен, но се оказа истински „legs killer“ (убиец на крака, Бел. ред.). На теория тези 0,7% положителна денивелация ми се сториха лесни, но непрестанните „скакалки” (поредица от кратки изкачвания и спускания, Бел. ред.) са сериозен фактор, при преминаването за определено кратко време на целия маршрут.

.: По време на карането вие имахте впечатляващо добре подготвен и отдаден на целта ви съпорт екип. Кажи ни доколко той е важен за Дунав Ултра приключението, ако целта е маршрутът да се измине за максимално кратко време?

Б.К.: Преди да тръгнем аз изобщо не подозирах колко е важно и каква съществена роля ще има съпорта. И то не какъв, Стенли (човека който ни подпомагаше) познаваше маршрута като участник, има много опит в ултра  маратоните и прави всичко с много голямо желание и отдаденост. От него научих много и буквално в движение, и това ми помогна в тежки ситуации. Безкрайни благодарности на него и на Жорката, че го доведе за да преживеем заедно това.

Съпорт екипа помага значително на колоездачите повече да колоездят и по-малко да се занимават със странични неща, които изобилстват в подобно сериозно предизвикателство.

.: Вие предизвикахте жив интерес в множество населени места. Например в гр. Две могили лично ви очакваше кметът на града, за да ви поздрави, специално ви приветства и кметът на гр. Генерал Тошево, а в Дуранкулак – кметовете на с. Дуранкулак и на гр. Шабла. На други локации местни жители и доброволци също ви посрещаха с голямо вълнение и интерес. Как през вашите очи изглеждаше този ентусиазъм, почувствахте ли тръпка като участници в каузата за популяризиране на региона?

Б. К.: Смятам, че чувството беше взаимно.Те ни накараха  да се чувстваме специални като звезди. И ние също усетихме, че те се чувстват по същия начин заради това, че сме избрали точно тях и техния дом запътени към мечтите си. Яли сме заедно грозде и сме пили вода от техния край. А съм сигурен, че ще останем свързани с тях с личния си подвиг си и, че  заради тях бяхме длъжни да се запишем с главни букви в Дунав Ултра 2022.

.: Разкажи ни нещо за Дунава и Добруджа. По какъв начин усети атмосферата на тези региони и тяхната идентичност, предвид краткото време за което прекоси Северна България? Ти самия би ли посетил за повече време някои от местата от чисто любопитство?

Б. К.: Имал съм повод за посещения по някой от тези градове през годините и съм  с доста добро впечатление от хората и природата (доста различно и интересно в сравнение с моя край около Пловдив). Сега наистина беше по специално и отношението към нас.

Аз съм любител-колоездач и обичам да пътувам и да посещавам нови и красиви места – стремя се да опозная България, защото има много за разглеждане. Колелото ми помага да мина бавно и да се насладя на природата по неповторим начин. След прибирането си в къщи споделих със семейството си, че ми е харесало и искам да посетя някои места по поречието на Дунав с цел туризъм, защото моето преминаване на маршрута мина буквално като в “тунел”, и не можах да разгледам всичко, по начина които бих го направил, ако имах повече време.

.: Считаш ли, че занапред маршрутът Дунав Ултра има потенциал да предизвиква интереса за любителите на велосипед през целия летен сезон?

Б. К.: Да, аз съм си го мислил, а сигурно и други са. И вече разбирам за все повече хора които сами организират преминаването си пред годината. Желая им успех.

.: Би ли се завърнал да изминеш отново маршрута по време на събитието? И какво би казал на онези любители-колоездачи, които през 2023 г. ще се отправят на Дунав Ултра колоездачно пътешествие за първи път?

Б.К. Засега не смятам да карам на Дунав Ултра 2023, а да се фокусирам върху други неща, но кой знае догодина какво ще ми хрумне. Аз съм човек който обича да се показва подготвен и така е с всяко нещо, в което съм вложил сърце. Но това ми коства много като време, мотивация, отдаденост и напрежение месеци преди това. За следващата година смятам да насоча тази енергия в друга посока и надявам се пак да ме покажат в централната емисия на БНТ, но в друга светлина.

Относно почитателите на Дунав Ултра – Предизвиквайте се и правете велики за вас неща. Бъдете пример и вдъхновение със силния си дух. Калявайте психиката си ежедневно, защото тя може и невъзможното…

Мобилно приложение Dunav Ultra

Свали за Android или iPhone. Изследвай всички препоръчани места и забележителности по маршрута Дунав Ултра.