Гладиатори на колела. Дунав Ултра представя Искрен Иванов.

В края на XIX в. Османската империя създава Дунавски вилает с център Русчук (днес град Русе). Огромната административно-териториална единица обхваща региона от Видин, Никопол и Силистра до Тулча и Сулина ( днес в Румъния). Управителят на вилаета – реформаторът Мидхат паша – имал амбиции да превърне Русчук в перлата на Империята по Дунав. Тук били разположени всички представителни европейски мисии.

Бурното икономическо и културно развитие на Русе продължава и след Освобождението. Разположението на града с излаз на Дунав е ключово за региона, а директната плавателна връзка с Виена оказва силно позитивно влияние за разцвета му във всяко отношение.
Инвестиционните възможности намират реализация в строителството на множество сгради – фамилни къщи, складове, магазини, банки и адвокатски кантори.

Архитектурата им следва най-актуалните тенденции на строителството и модата, идващи от Австрия и Унгария.
През 1897 г. в Русе е открита фирмата “П. Гавалс – Л. Миритис & Сие. – първа скулптурна ателиера”. В края на XIX и началото на XX в. центърът на Русе е истинско бижу, превръщайки се в красив и модерен западноевропейски град.

Политическата и социално-икономическата конюнктура през годините променят устрема на Русе и неговото международно значениe, а обликът в периферията на града се видоизменя, предвид новите социалистически хоризонти. Но специфичната архитектура в центъра продължава да носи духа на аристократизма и будното съзнание от началото на XX-ти век.

Архитектурната орнаментика по фасадите на ул. “Александровска”, ул. “Княжеска”, ул. “Славянска”, пл. “Княз Александър Батенберг” е красноречиво доказателство за високата естетика, завладяла в миналото духа на жителите на крайдунавския град. От фризове и колони на емблематични реставрирани или полуизоставени днес високи етажи на сгради, ни наблюдават мълчаливо човешки силуети, флорални мотиви и митични фигури, които са неразделна част от уникалната атмосфера на Русе.

Затова архитектурните орнаменти в централната част на град Русе са сред най-интересните обекти – част от идентичността на маршрута Дунав Ултра. Заради високата си художествена и историческа стойност те са включени в списъка на “100-те Дунав Ултра забележителности“.

Искрен Иванов е на 39 години от град Добрич. С невероятното време от 28 1/2 часа той е най-бързият колоездач, изминавал 700-километровия маршрут Дунав Ултра в цялата му история. Освен тренировките на велосипед, Иванов е почти вманиачен автомобилен ентусиаст и любител-футболист. От сравнително скоро се запалва по колоезденето, което на територията на град Добрич е с изградени традиции. Научете повече за любовта на добричлията към спорта, тренировките и за отношението му към приключението по Дунава и Добруджа, в едно специално интервю с множество послания.

Въпреки че изминаването на 700-километровия маршрут Дунав Ултра не е състезание, за един определен тип любители на силните изживявания, екстремно краткото преодоляване на дистанцията с велосипед, е лично предизвикателство, цел и персонална кауза. Всеки един от тези своеобразни “гладиатори на колела” има своя лична история, мотивация и водеща сила, за да се впусне в лудо приключение, където маршрутът Дунав Ултра е арена, а “победата” е най-вече над собственото Аз.

В осем последователни седмици представяме колоездачите, които на 5-ти септември т.г. стартираха от гр. Видин, за ежегодното масово изминаване на маршрута Дунав Ултра, и достигнаха до крайната му точка – с. Дуранкулак успешно – в най-екзотичната категория – преодоляване на разстоянието от 700 км “до 48 часа”!

ВИЗИТКА

Име и фамилия: Искрен Иванов
Възраст: 39
Място на раждане: гр. Добич
Държава: България
Брой участия в Дунав Ултра: 1
Сфера на професионална дейност, работа: хранително-вкусова промишленост
Хоби: Автомобили (автомобилен ентусиаст) , футбол, колоездене

.: Здравей, Искрен! 700 км за 28:19:00 часа на велосипед е наистина невероятен резултат, поздравления! Каква беше мотивацията ти да вземеш участие в най-екстремната категория за изминаване на маршрута Дунав Ултра – 48-часовото предизвикателство?
Искрен Иванов.: Здравейте! Аз като цяло съм активно спортуващ човек. Сравнително от скоро и най-вече покрай дъщеря ми, се занимавам с колоездене и другото ми хоби – аматьорския футбол, остана на заден план. Бях прегледал събитията през годината и на база на това, че нямам опит за състезания, а и имам няколко килограма в повече и не съм “катерач” –  “ендуранс” предизвикателството ми пасва повече. Прецених, че това е доста добър вариант да предизвикам себе си и да видя какъв резултат мога да постигна.
Бях слушал разкази за Дунав Ултра 2022 от колеги от добричката колоездачна група, прочетох материала в сайта на Дунав Ултра “10 въпроса с Богдан Кирчев“, и реших да се подготвя, за да участвам в предизвикателството през 2023 г.

.: За колко часа планираше да изминеш маршрута тази година и удовлетворен ли си от крайния резултат?
И. И.: Още в предварителния разговор Ви споделих, че целта ми е ако мога да измина дистанцията за 22-24 часа (без почивката), като спирането ми щеше да бъде в Силистра. За самото приключение бях планирал и като първи вариант да направя дългата почивка в Генерал Тошево. Но насрещният вятър Русе-Силистра и малкото сън предната вечер ми “понатежаха” през нощта, и предвид че темпото ми започна да спада, взех решение да спра. Планираните ми и запазени предварително места за нощувка бяха в Русе / Силистра / Генерал Тошево. И в зависимост от състоянието ми, можех да избера в движение как да процедирам. Аз избрах да направя дългия стоп в Силистра.

 

Ако бях/ме случили на попътен вятър, времето щеше да е още по-добро в порядъка на около час, да не звучи арогантно, разбира се. В моя край караме постоянно на силни ветрове и страничните или насрещни ветрове не ме притесняваха изобщо. Моята подготовка, а и като цяло каранията ми са с отиване в темпо на попътен вятър и почти винаги връщане при насрещен такъв, като гледам да държа същото темпо и скорост с която съм отишъл с попътен вятър.

Доволен съм много от резултата, предвид обстоятелствата и неблагоприятния като посока вятър (изключваме отсечката Силистра-Добрич, когато беше в гърба). Заслуга за този резултат имат и пловдивската група с които карах през първия ден и предвид груповата работа и взаимопомощ, съхраних доста сили чак до Две Могили. Това ми позволи от Обретеник до Силистра да държа едно доста добро темпо, при все, че вече бях изминал 350 км преди това.

.: Кое е най-голямото предизвикателство, с които трябваше да се справиш, при реализацията на подобно начинание?
И. И.: Винаги съм се занимавал на любителско ниво с различни спортове. Никога не съм спазвал строг хранителен режим и влизал в подготовка, по начин по който да достигна топ форма за самото състезание / приключение. Благодарение на мой приятел от добричката колоездачна група, г-н Венцислав Марков, изготвихме план-програма за тренировки, хранене и режим, които не спазвах на 100%, защото нямам изградени навици, но се старах доста и се придържах към 80% от заданието.
Същевременно направих доста карания над 200 км, няколко над 300 и изпробвах видове захранване по време на тренировките. Тествах как ще реагира тялото на подобни карания, какво темпо държа и как се чувствам след края на самото каране.
Друго неудобство (така да кажем), е че винаги карах сам дългите дистанции и когато караш по 10-12 часа сам на вятър и без никого около теб, няма с кого да си кажеш 2-3 приказки.
Но си заслужаваше и усилията, и подготовката. Определям резултата като олицетворение на добра предварителна подготовка! Искам до поясня, че единственият ми дискомфорт по време на самото екстремно приключение е пришка на лявата ръка. В нито един момент нищо не ме заболя и нямах никакъв дискомфорт по време на цялата дистанция.

.: Представи ни велосипеда, с който премина дистанцията и негови основни характеристики или настройки за преминаването по маршрута.
И. И.: Велосипедът ми е RIDLEY NOAH SL – модел от 2016 г. Единствената промяна по него, която направих в края на подготовката – точно преди предизвикателството, беше да сменя смазката на веригата.
По принцип карам с восъчна смазка, но тя е за около 300-350 км и не е много издържлива във влажни условия. Предвид това, че ще се кара и вечер и сутрин покрай Дунав, времето и влажността биха оказали влияние.  Предвид това и заради евентуални валежи, карах със смазка за всяко време (мокра/суха в едно), което беше правилен ход, тъй като на старта във Видин валеше, а до Лом беше мокро.
Тъй като съм автомобилен ентусиаст и все гледам да човъркам нещо, имам и електронни скорости за велосипеда Ultegra Di2 6870 (нарочно са този модел, защото много държа компонентите да отговарят на годината му и с каквито е имал опция да излезе от завода), но прецених да не ги слагам, а да заложа на сигурното за това приключение.
Подробни параметри:
Велосипед – RIDLEY NOAH SL (Super Light)
Тегло – около 7.8 кг без бидоните, размер: XS (51)
Монтаж – Shimano Ultegra 6800 mechanical; Плочи- 52/36 с касета 11-28
Капли – HUNT UD 36 Carbon
Кормило – Deda Superzero – 380 mm; Лапа – Deda Superzero – 110 mm
Гуми – Continental GP5000 – 25 с вътрешни TPU Pirelli SmarTube

.: Сподели ни за любим участък от маршрута и защо.
И. И.: Предвид, че бяхме в екстремната категория – (изминаване на маршрута до 48 часа, бел.ред.) нямах достатъчно време да разглеждам, но определено покрай Дунава имаше много красиви гледки. Около Козлодуй, Оряхово, Никопол, когато се открие панорама над Дунав към съседна Румъния, гледките са наистина впечатляващи. Маршрутът от Свищов към Русе/Силистра/Добрич, съм го карал много пъти и го знам наизуст, но маршрутите в Северозапада съм ги минавал доста рядко и определено ми беше интересно да премина през този район с колелото. На места пътната настилка беше неблагоприятна, но пък гледките я компенсираха!

.: По време на предизвикателството имаше ли ситуация с местни хора, която ти направи впечатление и/или ще запомниш за дълго?
И. И.: Едва ли има участник в това издание на Дунав Ултра, който да не отличи пункта в Гулянци. Най-силно и приятно впечатление ми направиха те – без съмнение. Хората се бяха подготвили страхотно: Торбички с “Пръст от нашата земя” (А piece of our Land), магнитчета, вестник, книга за пожелания, много весели и усмихнати домакини! Стадионът им е прекрасно съоръжение за българските стандарти, така че на мен като футболист на аматьорско ниво, това беше мястото което ми направи най-приятно емоционално впечатление. Другите две места определено бяха посрещането в село Байкал, където ни очакваха ученици в традиционни носии и танци, както изненадващото посрещане от страна на групата от 1-ви Италийски легион, в района на крепостта Нове, Свищов. Желанието с което беше направено всичко и удоволствието/радостта в лицата на хората беше явно. Да не пропусна, че в Мизия и Белене също бяхме очаквани и посрещнати много приятно.

.: Твоето участие спомага активно за каузата на Дунав Ултра за популяризиране на над 110 населени места в България – част от маршрута. Сподели ни какво мислиш за региона по поречието на Дунав и Добруджа.
И. И.: Мога да споделя, че познавам много добре маршрута от Свищов до Силистра. След Свищов, настилката е перфектна (изключваме участъка с паветата в Две Могили) и е приятно да се пътува и колоезди. Изключително интересно ми беше от Видин до Белене/Свищов, защото както споменах съм минавал само 2-3 пъти през годините. Има изключително китни населени места с невероятни гледки, разбира се има и такива които са направо забравени от нашите институции и инфраструктурата не е особено приятна.
Ако мога да обобщя – Северозападната част има места с много лоша пътна настилка, прекрасни гледки, много китни селца и много приветливи домакини на контролните точки. Хората наистина си живееха с това събитие.

На Североизток (изключваме последните 5 км от Захари Стояново към Дуранкулак), пътищата са перфектни, имаме прекрасни необятни гледки по полетата/земеделските земи – дали ще са след прибрана реколта и отрупани, наредени с бали, дали ще се случи на време преди прибиране на слънчогледа/ лавандулови масиви и т.н., но пък специално за 48-часовото предизвикателството, след Две Могили нямаше толкова топла атмосфера и посрещане както на Северозапад.
П.С.: След моето завършване, на следващия ден карах отново Добрич-Тошево-Дуранкулак -Добрич и вече в Генерал Тошево беше създадена подходяща организация по посрещането на колоездачите, направихме си снимки и споделихме хубави моменти…

.: За в бъдеще възможно ли е да те видим отново като участник в Дунав Ултра?
И. И.: За догодина не мога да дам точен отговор, но е доста вероятно отново да участвам на Дунав Ултра.

Други статии от серията Гладиатори на колела:
Дунав Ултра представя Георги Попгеоргиев
Дунав Ултра представя Кристиан Делев
Дунав Ултра представя Мартин Трупарев
Дунав Ултра представя Явор Данаилов
Дунав Ултра представя Петър Христов
Дунав Ултра представя Александър Иванов

Мобилно приложение Dunav Ultra

Свали безплатно за Android или iPhone. Официален пътеводител за маршрута Дунав Ултра.