Дунав Ултра представя – Сребърното съкровище от Букьовци

В края на XIX в. Османската империя създава Дунавски вилает с център Русчук (днес град Русе). Огромната административно-териториална единица обхваща региона от Видин, Никопол и Силистра до Тулча и Сулина ( днес в Румъния). Управителят на вилаета – реформаторът Мидхат паша – имал амбиции да превърне Русчук в перлата на Империята по Дунав. Тук били разположени всички представителни европейски мисии.

Бурното икономическо и културно развитие на Русе продължава и след Освобождението. Разположението на града с излаз на Дунав е ключово за региона, а директната плавателна връзка с Виена оказва силно позитивно влияние за разцвета му във всяко отношение.
Инвестиционните възможности намират реализация в строителството на множество сгради – фамилни къщи, складове, магазини, банки и адвокатски кантори.

Архитектурата им следва най-актуалните тенденции на строителството и модата, идващи от Австрия и Унгария.
През 1897 г. в Русе е открита фирмата “П. Гавалс – Л. Миритис & Сие. – първа скулптурна ателиера”. В края на XIX и началото на XX в. центърът на Русе е истинско бижу, превръщайки се в красив и модерен западноевропейски град.

Политическата и социално-икономическата конюнктура през годините променят устрема на Русе и неговото международно значениe, а обликът в периферията на града се видоизменя, предвид новите социалистически хоризонти. Но специфичната архитектура в центъра продължава да носи духа на аристократизма и будното съзнание от началото на XX-ти век.

Архитектурната орнаментика по фасадите на ул. “Александровска”, ул. “Княжеска”, ул. “Славянска”, пл. “Княз Александър Батенберг” е красноречиво доказателство за високата естетика, завладяла в миналото духа на жителите на крайдунавския град. От фризове и колони на емблематични реставрирани или полуизоставени днес високи етажи на сгради, ни наблюдават мълчаливо човешки силуети, флорални мотиви и митични фигури, които са неразделна част от уникалната атмосфера на Русе.

Затова архитектурните орнаменти в централната част на град Русе са сред най-интересните обекти – част от идентичността на маршрута Дунав Ултра. Заради високата си художествена и историческа стойност те са включени в списъка на “100-те Дунав Ултра забележителности“.

Сребърното съкровище от с. Букьовци (днес гр. Мизия) представя едни от най-ценните артефакти, наследени от тракийската цивилизация, процъфтяваща на територията на долен Дунав и днешна Северозападна България.

Заедно с най-голямото тракийско съкровище, откривано на територията на България – това в близост врачанското село Рогозен, находката от Букьовци ни отвежда назад във времето по стъпките на една от големите тракийски племенни общности – трибалите, населявали вкл. земи между Стара планина и реките Велика Морава, Дунав и Искър.

Карта на разпространение на трибалите, сн. Wikipedia

Народът, който дори самият Александър Македонски не успява да покори, завещава на нас, неговите наследници, силен и непримирим боен дух и същевременно богата култура, за която свидетелстват достигналите до нас изящни скъпоценности.

Откриването на Букьовското съкровище се случва случайно. През 1925 г., докато обработва земята си за земеделски цели в местността Гладно поле, Александър Кр. Витанов ненадейно се натъква на стари сребърни предмети, заровени в недълбока яма – едва на 40 см под повърхността.

Съкровище от Букьовци, фрагмент с розети и човешки лица

Колко точно предмета изравя Витанов в онзи момент никога не е установено със сигурност, тъй като данните за намерените ценности са противоречиви. Нещо повече – темата за съкровището се появява отново 10 години по-късно, когато букьовчанинът намира допълнително количество съдове – според лансираната версия – този път докато копае в имота си за основите на колиба.

Публикувани спомени на историци дават сведения, че само някои от намерените предмети са предадени на Археологическия музей, други са продадени от откривателя им и вероятно претопени, а някои, които той задържал – откраднати от дома му. Макар дирите на част от съкровището да са заличени във времето, спасените предмети със специфичната си форма и начин на изработка разказват историята за своя произход.

Съкровище от Букьовци, фибули

Букьовското сребърно съкровище е датирано от учените във втората половина на IV в. пр. Хр. Запазените предмети са чудесни образци на тракийското ювелирно изкуство. Изработени от най-чиста проба сребро, те свидетелстват за добре школувани тракийски майстори, които са имали отлични познания относно традиционните форми на съдовете, иконографските мотиви и стиловите похвати на тракийската торевтика (вид артистична металообработка, бел.ред.)

Първият дял от съкровището съдържа кана, чаша и великолепен накит, а вторият се състои от чаша, каничка, други два съда и апликации за конска сбруя (ремъци, използвани при впрягане).


Съкровище от Букьовци, сребърна чаша

Сребърната чаша е една от най-красивите скъпоценни чаши от Тракия. Тялото ѝ е покрито с вдлъбнати хоризонтални ивици, които свидетелстват за персийско влияние, а фините линии на растителните и геометрични орнаменти, гравирани под устието, издават ръката на голям гръцки майстор.

Съкровище от Букьовци, кана

Каничката е украсена с вертикални ивици, които в най-изпъкналата част са прекъснати от широк гладък пояс, обграден от двете страни с тясна ивица насечки, такъв орнамент отделя късата цилиндрична шийка от тялото, а устието е широко, без бордюр.

Съкровище от Букьовци, кана

Каничката и апликациите към конската амуниция принадлежат на тракийския „животински стил“, възприет от анатолското изкуство и доразвиват съществено от тракийските майстори през периода на V и IV век пр.н.е. 

Съкровище от Букьовци, чаша

Най-впечатляващият предмет от съкровището несъмнено е сребърният накит, представляващ верига от оплетени сребърни нишки, закачени на пет богато орнаментирани фибули. Под тях е поставена по една голяма и шест по-малки розети, над всяка от които е прикрепена декоративна човешка глава, а под малките са закачени и висулки със сферична и овална форма.

Съкровище от Букьовци, накит с оплетки, розети, фибули и стилизирани човешки лица

Вероятно този накит е украсявал гърдите на представител на владетелски или друг знатен род и е бил семейна ценност, предавана от поколение на поколение. Красивата розета от средата на накита е използвана като изображение върху пощенска марка след началото на XX век.


Съкровище от Букьовци, фрагмент с розета

Оригиналните предмети от Букьовското сребърно съкровище се съхраняват в Националния археологически институт с музей при БАН, в зала „Трезор“, предназначена за експониране на съкровища с особено историческо и художествено значение. В момента съкровището е част от пътуваща изложба в някои от най-представителните музей в света, но ще бъде отново в зала „Трезор“ в началото на м. май, т.г., ни увериха от НАИМ.

Междувременно до находката могат да се докоснат посетителите на зала „Врачански съкровища“ в Регионален исторически музей – Враца, където е експонирано копие на съкровището. От март 2023 г. залата е обновена, като съкровищата са представени в интерактивен формат, предлагащ и сетивно възприятие, а посетителите имат възможност да получат изчерпателна информация за артефактите, като технология на изработка и функция.

Изложените в музеите скъпоценни предмети от Букьовското съкровище са част от нишката, която ни свързва с далечните ни тракийски прародители. Като техни наследници, ние сме носители на гени на невероятни творци, произведенията на които са образци без аналог в световното ювелирно изкуство от този период и преки свидетели на събитията, положили основата на изграждането на Европейската цивилизация.

По материала работи: Йоана Димитрова

Съкровището от Букьовци е част от представителната селекция “100-те Дунав Ултра забележителности”, представящи идентичността на маршрута.

Виж списъка на всички 100 забележителности ТУК >>

Мобилно приложение Dunav Ultra

Свали безплатно за Android или iPhone. Официален пътеводител за маршрута Дунав Ултра.