През 2024 година четири нови предложения са включени в представителния списък на „100-те Дунав Ултра забележителности“. Това са Сребърното съкровище от Букьовци, Природен парк „Персина“, Бялата лястовица на Йовков – почит към българския писател-класик Йордан Йовков и неговата връзка с региона на Добруджа, както и творчеството на родения в Оряхово художник-иноватор в работата с текстил проф. Марин Върбанов.
Популярният с прозвището „майстор на късия разказ“ Йордан Йовков е роден през 1880 г. в с. Жеравна, разположено между Сливен и Котел. Житейският и творческият му път обаче е неразривно свързан с Добруджа. Съдбата го отвежда в региона на Североизточна България чрез малкото село Чифуткуюсу, където неговите родители се преместват в края на XIX век. Бащата Стефан Йовков е овчар. Кръстосвайки пасищата на Добруджа още по време на Османската империя, той открива възможности да изхранва семейството си в този богат регион.
Бащата на Йовков Стефан пред чифлика в с. Чифуткуюсу, Добруджа; Сн. Дом-паметник „Йордан Йовков“
Икономическите проблеми и спадащото търсене на вълна, аби и шаяци (с които се славело Жеравна), принуждават Стефан и съпругата му Пена да се преместят в новия край. „Отправяме се към място, където няма гробища“ – казал Стефан на съпругата си, визирайки необятната Дунавска равнина. Интересен факт е, че с времето почти всички жители на Чифуткуюсу са преселници от Жеравна. По-късно – през 1942 г. – селото е преименувано на Йовково в чест на известния творец, който оставя трайна следа в културния ДНК код на региона.
В юношеските си години освен да лудува, яздейки коне, Йовков проявява интерес към учението – четенето на книги е сред любимите му занимания. Родителите му го подкрепят, като дават тласък на обучението му. Така България се сдобива с един от най-известните си писатели класици.
Йордан Йовков (най-дясно) като учител в с. Красен, Добричко; Сн. Дом-паметник „Йордан Йовков“
Младият Йовков завършва гимназиалното си образование в София и се записва да следва право. Икономически затруднения и смъртта на баща му обаче го принуждават да се завърне на село. Започват години, в които Йовков посвещава сили, енергия и знания на учителстване в селата Чифлик Мусубей (Долен извор), Саръджа (Росица) и Каралий (Красен).
През този период бъдещият класик учителства в няколко добруджански села, живее изключително скромно и. води записки за събития и истории от региона. Тези материали му помагат в създаването на емблематични творби както от този, така и от по-късен период. В някои от известните му разкази прототипите са местни хора, а случките от ежедневието оживяват, пресъздадени с живописен език и прецизно красноречие.
През 1909 г. Йовков става директор на училището в с. Красен, но преподавателската му дейност приключва през 1912 г. с началото на Балканската война. Мобилизиран е като командир на рота в 41-ви пехотен полк и участва лично в драматичните събития, включително в Междусъюзническата война. Тези преживявания намират място в произведенията му, обрисувайки нови „пейзажи“ от този бурен период.
Училището в с. Красен, където Йовков е директор; Сн. Дом-паметник „Йордан Йовков“
За зрелия Йовков трудностите и бурните събития са отражение на промените и в личния му живот. След войните – през 1918 г. – писателят се жени за Деспина Колева в Добрич, а през следващата година се ражда тяхната дъщеря Елка. Животът на семейството е изпълнен с предизвикателства, включително чести местения – от Добрич и Варна през Букурещ и София.
През годините Йовков заема различни административни длъжности, но продължава да твори. В този период той все повече се връща към корените си в Жеравна и Добруджа, работейки по сборниците „Старопланински легенди“ и „Вечери в Антимовия хан“.
Паметник на Йордан Йовков в Добрич, склуптор Йордан Гаврилов; Сн. Дом-паметник „Йордан Йовков“
Йордан Йовков напуска този свят през 1937 г., когато здравословното му състояние се влошава бързо. Радио София съобщава новината и в знак на почит прекъсва своето излъчване. Поклонението му започва в Пловдив, а по-късно продължава в София, където Йовков е погребан с високи почести в безплатен гроб, предоставен от държавата.
Писателят си отива в скромност, но с признание за таланта му от хиляди българи. Въпреки трудния житейски път най-силната любов за Йовков остава Добруджа и малките селца, на които той отдава младините си.
Паметник на Йордан Йовков в Добрич, автор Любомир Далчев; Сн. Дом-паметник „Йордан Йовков“
Днес в Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич е експонирана най-богатата колекция от материали, посветени на писателя. В града се намира и къща-музей „Йордан Йовков“, възстановена с атмосферата на времето му. В колоритното и днес с. Жеравна може да се посети къщата-музей в родния му дом, а в с. Красен е реставрирана Филиповата кръчма – вдъхновила повестта „Жетварят“. Йовков често се отбивал тук, за да черпи вдъхновение за своите истории. В селото може да се разгледа и старата прогимназия, изграден е и посетителски център.
Бяла лястовица в градския парк на Добрич; Сн. Дом-паметник „Йордан Йовков“
И трите дестинации Добрич, Жеравна и Красен са изключително интересни локации, които ни позволяват да се докоснем до магическия свят на Йордан Йовков. Музеите и експозициите в тези места са задължителни за всеки ценител на културата, естетиката и литературата.
А Бялата лястовица от разказа „По жицата” продължава да живее свой собствен живот. Централният площад на гр. Генерал Тошево носи името „Бялата лястовица”, а в герба на общината е включен стилизиран силует на птичката – символ на надеждата и новото начало.
Към днешна дата произведенията на Йордан Йовков са преведени на 44 езика в 46 държави.
Площад „Бялата лястовица” в гр. Генерал Тошево – ежегодна спирка за колоездачите от Дунав Ултра; Сн. Дунав Ултра
Виж списъка на всички 100 Дунав Ултра забележителности ТУК >>
