През 2024 година четири нови предложения бяха включени в представителния списък на „100-те Дунав Ултра забележителности“: Сребърното съкровище от Букьовци, Природен парк „Персина“, Бялата лястовица на Йовков – почит към българския писател-класик Йордан Йовков и неговата връзка с региона на Добруджа, както и творчеството на родения в Оряхово художник и иноватор в текстилното изкуство проф. Марин Върбанов.
Пътят на едно перо от Жеравна до Добруджа
Известен с прозвището „майстор на късия разказ“, Йордан Йовков е роден през 1880 г. в село Жеравна, разположено между Сливен и Котел. Макар родното му място да се намира в подножието на Стара планина, житейският и творческият му път е дълбоко свързан с Добруджа. Съдбата отвежда семейството му в Североизточна България – в малкото село Чифуткуюсу, където родителите му се заселват в края на XIX век. Бащата, Стефан Йовков, е овчар, който, още по времето на Османската империя, обхожда пасищата на Добруджа и намира възможности да осигурява прехрана на семейството си в този плодороден край.
Икономически затруднения и намаляващото търсене на вълна, аби и шаяци – занаяти, с които се прочува Жеравна – подтикват Стефан и съпругата му Пена да потърсят ново начало. „Отправяме се към място, където няма гробища“ – казал Стефан, визирайки необятната Дунавска равнина. Любопитен факт е, че с времето почти всички жители на Чифуткуюсу стават преселници от Жеравна. По-късно – през 1942 г. – селото е преименувано на Йовково в чест на прочутия писател, оставил ярка следа в културната памет на региона.
С думи от Добруджа
В юношеските си години Йовков не само язди с удоволствие коне, но и проявява силен интерес към ученето – четенето на книги става негово любимо занимание. Родителите му го подкрепят и насърчават образованието му. Така България получава един от най-значимите си литературни класици.
Младият Йовков завършва гимназия в София и се записва да следва право. След смъртта на баща си и поради финансови трудности, той се завръща на село. Започва период, в който отдава своите сили и знания на учителството в добруджанските села Чифлик Мусубей (Долен извор), Саръджа (Росица) и Каралий (Красен).
През тези години Йовков живее скромно, но целенасочено. Води записки за събития и хора от региона – материали, които по-късно ще послужат за създаването на някои от най-емблематичните му творби. В много от разказите му персонажите са вдъхновени от реални местни хора, а случките – от живия ритъм на добруджанското ежедневие. Всичко това е предадено с богат, живописен език и изключително изразно средство.
Писател на фронта
През 1909 г. Йовков става директор на училището в село Красен, но учителската му кариера приключва през 1912 г. с началото на Балканската война. Тогава е мобилизиран като командир на рота в 41-ви пехотен полк и участва лично в сраженията, включително и в Междусъюзническата война. Натрупаните впечатления от фронта по-късно намират художествено отражение в неговите творби и разширяват тематичното му амплоа.
В годините след войните Йовков преживява и лични промени. През 1918 г. се жени за Деспина Колева в Добрич, а година по-късно се ражда дъщеря им Елка. Семейството преминава през редица предизвикателства, включително чести местения – от Добрич и Варна до Букурещ и София.
Наред с административни длъжности, Йовков продължава активно да твори. В този период се завръща мислено и творчески към корените си в Жеравна и Добруджа, работейки по сборниците „Старопланински легенди“ и „Вечери в Антимовия хан“.
Един живот, разказан с почит
Йордан Йовков умира през 1937 г., когато здравословното му състояние се влошава рязко. Радио София съобщава тъжната новина и в знак на почит прекъсва своето излъчване. Поклонението започва в Пловдив, а по-късно продължава в София, където писателят е погребан с държавни почести в предоставен безвъзмездно гроб.
Макар да си отива в скромност, Йовков получава признание от хиляди българи. Въпреки превратностите на съдбата, Добруджа и малките ѝ села остават неговата най-силна любов и творческа муза.
Там, където разказите оживяват
Днес в Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич се съхранява най-богатата колекция от материали, свързани с живота и творчеството му. В града се намира и къща-музей „Йордан Йовков“, възстановена с духа на неговото време. В живописната Жеравна може да се посети родната му къща-музей, а в село Красен е реставрирана Филиповата кръчма – вдъхновила повестта „Жетварят“. Там Йовков често намирал вдъхновение за своите разкази. В селото могат да се видят и старата прогимназия, както и новоизграден посетителски център.
Дестинациите Добрич, Жеравна и Красен са уникални културни локации, които позволяват да се докоснем до магическия свят на Йовков. Музеите и експозициите там са задължителни за всеки ценител на културното наследство, литературата и българската естетика.
Бялата лястовица лети и днес
А Бялата лястовица от разказа „По жицата“ продължава да живее свой собствен живот. Централният площад в гр. Генерал Тошево носи името „Бялата лястовица“, а в герба на общината е вплетен стилизиран силует на птицата – символ на надеждата и новото начало.
Към днешна дата произведенията на Йордан Йовков са преведени на 44 езика в 46 държави.
Площад „Бялата лястовица“ в гр. Генерал Тошево – ежегодна спирка за колоездачите от Дунав Ултра
Виж списъка на всички 100 Дунав Ултра забележителности ТУК >>
