Дунав Ултра представя – Бялата лястовица на Йовков

През 2024-та година четири за новите предложения, които са включени в представителния списък на “100-те Дунав Ултра забележителности” – Сребърното съкровище от Букьовци, Природен парк „Персина”, Бялата лястовица на Йовков – почит към българския писател-класик Йордан Йовков и неговата свързаност с региона на Добруджа и творчеството на родения в Оряхово художник-иноватор при работа с текстил проф. Марин Върбанов.

Популярният с прозвището „майстор на късия разказ” писател Йордан Йовков е роден е през 1880 г. в с. Жеравна, намиращо се между Сливен и Котел. Житейският и творческият му път обаче е свързан неизменно с региона на Добруджа. Съдбата свързва Йовков с региона на Североизточна България чрез малкото с. Чифуткуюсу, където неговите родители се преместват да живеят в края на ХIX век. Бащата Стефан Йовков е овчар. Кръстосвайки пасищата из Добруджа още по турско време, той забелязва възможности да изхранва семейството си в този регион.

Бащата на Йовков Стефан пред чифлика в с. Чифуткуюсу, Добруджа; Сн. Дом-паметник „Йордан Йовков“

Икономически процеси и проблемите с търговията с вълна, аби и шаяци (с които се славело Жеравна) принуждават Стефан и съпругата му Пена да поемат към новата земя. „Отправяме се към място, където няма гробища” – казал Стефан на съпругата си, визирайки необятната Дунавска равнина. Интересен факт е, че след определен момент до един жителите на Чифуткуюсу са преселници от Жеравна и така дълги години, докато тук се заселват и татари. По-късно – през 1942 г. селото се преименува на Йовково в чест на известния творец, който оставя трайна следа в културния ДНК код на региона.

В юношеските си години Йовков показва интереси към учението: четенето на книги  е сред любимите му занимания от този период. Родителите подкрепят своето дете, давайки тласък на неговото обучение и по този начин спомагат България да се сдобие с един от най-известните си писатели класици.

Йордан Йовков (най-дясно) като учител в с. Красен, Добричко; Сн. Дом-паметник „Йордан Йовков“

Младият Йовков завършва гимназиалното си образование в София и се записва да следва право, но икономически проблеми и смъртта на баща му го принуждават да се завърне на село. Следват години, в които младият Йовков отдава сила, енергия и знания за учителстване в селата с. Чифлик Мусубей (Долен извор), Саръджа (Росица) и Каралий (Красен).

През годините Йовков учителства в няколко добруджански села, живеейки изключително скромно, като си води записки за събития и истории от региона. Материал, който му помага при създаването на емблематични творби от този и в по-късен период. За някои от прочутите му разкази прототипите са местни хора, а случки от ежедневието оживяват пресъздадени в неговите живописни и изразителни творби, които той завършва с емблематична прецизност на красноречието. През 1909 г. Йовков става директор на училището в с. Красен, а преподавателската му дейност продължава до 1912 г., когато започва Балканската война. Мобилизиран е като командир на рота в 41-ви пехотен полк. Писателят участва лично в драматичните действия, включително в Междусъюзническата война, като новите теми заемат място в произведенията му, обрисувайки нови „пейзажи” от този период.

Училището в с. Красен, където Йовков е директор; Сн. Дом-паметник „Йордан Йовков“

За зрелия Йовков трудностите и бурните събития са отражение и на промените му в личен план. След войните – през 1918 г. писателят се жени в Добрич за Деспина Колева, а през следващата година се ражда тяхната дъщеря Елка. Животът на семейството е предизвикателство на различни нива, вкл. семейството сменя местоживеене – от Добрич и Варна през Букурещ и София. През годините писателят заема различни административни длъжности, но неизменно продължава да твори. В този период изпъква и желанието му да се върне към корените в Жеравна и Добруджа, включително чрез работата си по сборниците „Старопланински легенди” и „Вечери в Антимовия хан”.

Паметник на Йордан Йовков в Добрич, склуптор Йордан Гаврилов; Сн. Дом-паметник „Йордан Йовков“

Йордан Йовков напуска този свят през 1937 г., когато здравословното му състояние се влошава бързо, след като лекари откриват тумор в напреднала фаза. Радио София съобщава новината и в знак на почит прекъсва своето излъчване. Поклонението му е в Пловдив, а впоследствие продължава в София, където Йовков е погребан с високи почести в безплатен гроб, предоставен от държавата.
Писателят си отива в скромност и с признание за таланта му на хиляди българи в цялата страна. А въпреки трудния житейски и разнолик творчески път несъмнено най-силната любов за Йовков остава Добруджа и малките селца, на които той отдава младините си.

Паметник на Йордан Йовков в Добрич, автор Любомир Далчев; Сн. Дом-паметник „Йордан Йовков“

Днес в Дом-паметник „Йордан Йовков” в гр. Добрич е експонирана най-богатата експозиция с материали и предмети, посветена на писателя, а в центъра на града се намира също и къща-музей “Йордан Йовков” с възстановена обстановка от времето на семейството на писателя..
В колоритното и днес с. Жеравна се намира къщата-музей в родния му дом. В с. Красен днес е реставрирана Филиповата кръчма – емблематично място, което Йовков използва за прототип, за да опише действието на повестта “Жетварят”. Йовков често се отбивал тук, за да черпи вдъхновение за своите истории. В селото може да се разгледа и старата прогимназия, изграден е и посетителски център.

Бяла лястовица в градския парк на Добрич; Сн. Дом-паметник „Йордан Йовков“

И трите дестинации – Добрич, Жеравна и Красен са изключително интересна дестинация и маршрут, чрез който можем да се докоснем духом до магическия свят на Йордан Йовков. Музеите и експозициите в тези места са задължителна отправна точка с най-висока добавена стойност за всеки ценител на културата, естетиката, литературата и в крайна сметка – на родното начало.

А бялата лястовица от разказа „По жицата” продължава да се появява и да живее свой собствен живот. Така например централният площад на гр. Генерал Тошево носи името „Бялата лястовица”, а в герба на общината е инкорпориран стилизиран силует на птичката – символ на надеждата и новото начало. В град Добрич също и символично, и реално се отдава впечатляваща почит към Йовков – 11 метални плочи с цитати от творби на Йовков за разположени в централната част на града, а бяла лястовица в градския парк напомня за високата стойност на писателя.

Днес произведенията на Йордан Йовков са преведени на 44 езика в 46 държави.

Площад „Бялата лястовица” в гр. Генерал Тошево – ежегодна спирка за колоездачите от Дунав Ултра; Сн. Дунав Ултра

Виж списъка на всички 100 Дунав Ултра забележителности ТУК >>

 

Мобилно приложение Dunav Ultra

Свали безплатно за Android или iPhone. Официален пътеводител за маршрута Дунав Ултра.