Невероятната история на Ван и Сун…

За мен творческият процес не е нищо друго освен стремеж към съвършенство… Изискват се големи емоционални и физически усилия, енергия и постоянство. Ако обаче изкуството на гоблена се превърне в съдба на човека, то изисква цялото му съществуване.  – Марин Върбанов (1932-1989)

Професор Марин Върбанов се ражда през 1932 г. в гр. Оряхово, но още като малко дете остава сирак. Осиновен е и отраства в семейството на Иван и Тота Върбанови в крайдунавския град. През 1951 г. е приет в Националната художествена академия в София, а две години по-късно по стечение на обстоятелствата получава възможност да продължи с обучението си в Китай. Последното е само началото на история, която изненадва и вдъхновява с обрати, световно признание и…една необичайна любов.

В Китай, докато навлиза в и се обучава на тайните при работа с текстил, младият Върбанов напредва бързо и с китайския език, който му се отдава. Именно това му помага да се запознае с крехката Сун Хуай Куей – дъщеря на интелигентни и образовани родители, с потекло от династията Мин. Между двамата пламва искрата на любовта, а връзката им прераства от порив и копнеж – до осъзнато решение да сключат граждански брак.

Младите Сун Куей и Марин Върбанов , Сн. личен архив Боряна Върбанова Сун

Планът им за онези години почти граничи с немислимото – по това време бракът между китайка и чужденец се счита за табу, дори национално предателство (дори и в днешни дни смесени бракове са рядкост – бел.ред.). Ван Ман (така впоследствие ще стане известен Върбанов в Китай) и Сун са наясно с предизвикателствата – за в бъдеще съвместното им преодоляване ще станат част от силната спойка между нестандартната двойка.

Двамата пишат обяснение и отправят молба за съдействие до Председателя на Държавния съвет на Китай Чжоу Енлай, и явно са били убедителни в аргументите, защото партийният лидер изненадващо дава разрешение на младите. Очевидно това не е било могло да се случи без знанието и благословията лично на Мао Дзедун.

От тук-насетне Ван и Сун се превръщат в нещо повече от съпрузи, бракът ги сплотява в трудните моменти, а трудолюбието им, в съчетание с упоритостта и таланта – дават стабилна основа, за да понесат славата, която предстои да изпитат в бъдещето. Междувременно в Китай се ражда дъщеря им Боряна.

В началото на своя творчески и семеен път и под напора на житейски предизвикателства двойката се мести в София. Междувременно в Китай започва нова политическа доктрина, което прекъсва връзката на Сун със семейството й за период от близо …16 години.

Куей и Върбанов в София, Сн. личен архив Боряна Върбанова Сун

Периодът им в България започва с финансови затруднения, но Ван и Сун са свикнали с трудностите, а любовта ги прави силни – на бял свят се появява синът им Феникс. Междувременно Върбанов създава специалността “Текстил” в Художествената академия, където преподава текстилна композиция и живопис. Тук той започва да разгръща интересите и таланта си в работа с платове, килими и гоблени, превръщайки ги в абстрактни скици, модели и инсталации.

Докато Марин се доказва в изкуството Сун започва да показва все по-явно, че притежава талант на жена с комуникационни умения, маркетинг подход и визия.

Успехът и признанието набират скорост и отварят нови възможности – Върбанов започва да прави изложби, а контактите и интереса към неговите интерпретации върху текстила водят до отваряне на малко ателие в Париж. Там работата му е забелязана от Пиер Карден – модната икона отваря пътя и представя творчеството на Върбанов в Ню Йорк.

Сун и Ван през 80-те, Сн. личен архив Боряна Въбанова Сун

Междувременно семейството на Сун е реабилитирано и двамата с Върбанов се завръщат в Китай посрещнати с интерес и с нови предложения. На местно ниво Върбанов създава катедра по текстилна пластика и гоблени към Академията за изящни изкуства в Ханджоу, където продължава както с обучението, така и да доразвива своя иновативен стил, комбинирайки български техники и мотиви с китайските традиции. Работа с платна, тъкани, вълна, хартия и др. намират приложение в няколкометрови инсталации, които стават част от най-ценното културно наследство в модерната история на Китай.

Интерактивно мултимедия преживяване в Екимовата къща, гр. Оряхово. Вълнуващо и интересно представено потапяне в живота и творчеството на Марин Върбанов и Сун Куей. Атракцията е постоянна и отворена за групови посещения. Сн. Дунав Ултра

От своя страна Сун разгръща мениджърските си умения и с размах управлява както изложбите на Върбанов, така собствени проекти, използвайки контактите си в елитарните среди. “Мадам” Сун отваря луксозния ресторант “Максим” – част от веригата на Пиер Карден, където холивудски и европейски звезди гостуват, за да изградят новия имидж на Китай. С костюми на Пиер Карден се обличат партийни лидери, културни дейци и администрация – Сун става бизнес визитката на Пиер Карден в необятния Китай.

И докато кариерите на Ван и Сун излита в най-висока орбита, само за период от няколко години и двамата напускат този свят. Първо откриват рак на Върбанов в напреднал стадий, който води до преждевременната смърт на художника едва на 56 г. Десет години след неговата кончина от този свят си отива и Сун – също от рак.

Марин Върбанов си отива от този свят твърде млад, но визията му върху текстила, иновативният подход и комбинацията с традиционни техники, извеждат работите и разработките му буквално в ново измерение. Размахът на креативни процес вплита смела иновация, експерименти и традиция в едно, представяйки завършените му експериментални творби от статични 2D изображения във вълнуващи 3D пространствени форми.

Вижте архивни снимки с експериментални творби на Върбанов от Института по текстил в Ханджоу.

Мъдростта на мълчанието  ТУК
Перпетум мобиле IV – ТУК
Камбана – ТУК
Вертикален триптих – ТУК
Серия колони – ТУК
Марин Върбанов със своите китайски студенти – ТУК

По време на динамичния творчески процес Върбанов създава школа и работи със студенти и колеги, които по-късно израстват като едни от най-влятелните творци в модерното художествено изкуство на Китай – Gu Wenda, Shi Hui.

В “българския” му период сред най-изявените му последователи са Мария Йосифова, Цветана Петрова, Евелина Пирева, Мари Драганов, Димитър Балев и др.

Днес катедра в Китайската академия за изящни изкуства в Пекин носи името на Марин Върбанов.

В заключение, Марин Върбанов ще остане завинаги в историята, като един от най-ярките представители на модерното и приложно изкуство при работа с текстил в световен мащаб, а родният му град Оряхово може да се гордее, че присъства като първоначалото на една невероятна интересна история, с влияние върху националното и световно културно наследство.

Пълния списък на “100-те Дунав Ултра забележителности – 2024” може да видите ТУК>>