Творчеството на “непознатия” гений Марин Върбанов

Марин Върбанов – WAN Man е български художник, професор и преподавател по „художествен текстил“ в Националната художествена академия.

В своята кариера той достига най-високо признание за изключителен принос към развитието на художественото и приложното изкуство в България и Китай. Неговите новаторски интерпретации при работата с гоблен, както и използването на текстил, вълна и хартия в триизмерна форма, оформят основополагащ принос към света на модерното изкуство.

Поради експерименталния му подход към текстила, отдадената работа със студенти и значимата му роля в съвременното изкуство, от 2024 г. творчеството му е включено в списъка на „100-те Дунав Ултра забележителности“.

Международно признание и културно влияние

Макар да е слабо познат на широката българска публика, животът и творчеството на Върбанов намират отзвук в културните среди у нас и далеч отвъд пределите на страната. Работата му интерпретира т.нар. „modern wall hanging art“ и вдъхновява цяла плеяда артисти по света, възприели неговите методи и художествени експерименти.

Личната му история се преплита с професионалните постижения в множество направления. Артистът получава признание още приживе в културните среди на България, Франция, Япония, Австралия, Канада и САЩ, а в Китай името му се ползва с най-висока почит.

Заради фундаменталния си принос към световното приложно изкуство, от 2023 г. творчеството на проф. Марин Върбанов е включено в списъка на „100-те Дунав Ултра забележителности“.

„За мен творческият процес не е нищо друго освен стремеж към съвършенство… Изискват се големи емоционални и физически усилия, енергия и постоянство. Ако обаче изкуството на гоблена се превърне в съдба на човека, то изисква цялото му съществуване.“
– Марин Върбанов (1932–1989)

Началото: Оряхово, София, Пекин

Проф. Марин Върбанов е роден през 1932 г. в гр. Оряхово. Остава сирак още като дете и е осиновен от Иван и Тота Върбанови, с които израства в крайдунавския град. През 1951 г. е приет в Националната художествена академия в София, а две години по-късно, по стечение на обстоятелствата, получава възможност да продължи обучението си в Китай. Това поставя началото на една необикновена история, изпълнена с обрати, световно признание и… една необичайна любов.

Любовта със Сун Хуай Куей

В Китай, докато усвоява тънкостите на работата с текстил, младият Върбанов бързо напредва и с изучаването на китайски език. Именно това му помага да се запознае със Сун Хуай Куей – млада жена с деликатно излъчване и интелигентност, дъщеря на образовани родители с родословие от династията Мин. Между двамата пламва искра, а връзката им се развива от романтично увлечение до съзнателно решение да сключат граждански брак.

Плановете им тогава граничат с немислимото – по онова време брак между китайка и чужденец се смята за табу, дори за национално предателство (дори и днес такива бракове са рядкост – бел. ред.). Ван Ман (така ще бъде наричан Върбанов в Китай) и Сун са наясно с трудностите, които предстоят. Именно тяхното преодоляване става част от силната връзка между двамата.

С много решимост пишат писмо до председателя на Държавния съвет Чжоу Енлай, като молят за съдействие. Очевидно са били убедителни – партийният лидер неочаквано дава разрешение, което вероятно не би било възможно без знанието и благословията на самия Мао Дзедун.

От този момент нататък Ван и Сун се превръщат не само в съпрузи, а и в сплотен тандем – в изкуството и в живота. Трудолюбието, упоритостта и талантът им се оказват солидна основа за бъдещите им успехи. В Китай се ражда дъщеря им Боряна.

Преместване в България и първи трудности

След време, под напора на житейски предизвикателства и в търсене на нови възможности, семейството се премества в София. Междувременно политическите промени в Китай прекъсват връзката на Сун с нейното семейство за период от близо 16 години.

Първите години в България са изпълнени с финансови трудности, но Ван и Сун са свикнали на изпитания. Любовта им ги прави по-силни, а скоро се ражда и синът им Феникс. През този период Върбанов създава специалността „Текстил“ в Художествената академия, където преподава текстилна композиция и живопис. Там започва да развива уникалния си подход в работата с платове, килими и гоблени, които трансформира в абстрактни скици, модели и инсталации.

Докато Марин затвърждава своя авторитет в изкуството, Сун все повече разкрива таланта си на комуникатор, организатор и мениджър с визия.

От Париж до Ню Йорк – световният пробив

Постепенно успехите на Върбанов набират скорост. Изложбите му будят интерес, а контактите с изкуствоведски и артистични среди отварят врати към малко ателие в Париж. Там неговата работа е забелязана от модната икона Пиер Карден, който представя творчеството му в Ню Йорк.

След години семейството на Сун е реабилитирано и двамата с Върбанов се завръщат в Китай, посрещнати с интерес и нови предложения. В Ханджоу Върбанов основава катедра по текстилна пластика и гоблени към Академията за изящни изкуства. Там продължава да преподава и да развива своя иновативен стил, съчетавайки български техники с китайски традиции. Работата му с платна, тъкани, вълна и хартия се реализира в няколкометрови инсталации, превърнали се в част от модерното културно наследство на Китай.

Мадам Сун – визитката на Пиер Карден в Китай

Сун разгръща мениджърските си умения с мащаб. Управлява изложби на Върбанов, но и реализира собствени проекти. Създава ресторант „Максим“, част от веригата на Пиер Карден, който се превръща в място за срещи на холивудски и европейски звезди, помагащи за изграждане на новия имидж на Китай. С костюми на Карден се обличат партийни лидери, културни дейци и административният елит – Сун става бизнес визитната картичка на френската модна къща в азиатския гигант.

Последни години и творческо наследство

И точно когато изглежда, че кариерите им достигат най-високата си точка, съдбата ги прекъсва. При Върбанов е открит рак в напреднал стадий. Художникът си отива преждевременно на едва 56 години. Десетилетие по-късно и Сун напуска този свят – също след борба с рака.

Марин Върбанов си отива млад, но наследството му остава. Неговото виждане за текстила, иновативният подход и съчетаването на традиционни техники с модерно мислене извеждат творчеството му в ново измерение. Работите му вплитат смела иновация, експеримент и културна памет в завършени произведения, които трансформират двуизмерния образ в завладяващи триизмерни форми.

Интересни ресурси и препратки

Вижте архивни снимки с експериментални творби на Върбанов от Института по текстил в Ханджоу.

Мъдростта на мълчанието ТУК
Перпетум мобиле IV – ТУК
Камбана – ТУК
Вертикален триптих – ТУК
Серия колони – ТУК
Марин Върбанов със своите китайски студенти – ТУК

По време на динамичния творчески процес Върбанов създава школа и работи със студенти и колеги, които по-късно израстват като едни от най-влиятелните творци в модерното художествено изкуство на Китай – Gu Wenda , Shi Hui

В „българския” му период сред най-изявените му последователи са Мария Йосифова, Цветана Петрова, Евелина Пирева, Мари Драганов, Димитър Балев и др.

Днес катедра в Китайската академия за изящни изкуства в Пекин носи името на Марин Върбанов.

В заключение, Марин Върбанов ще остане завинаги в историята, като един от най-ярките представители на модерното и приложно изкуство при работа с текстил в световен мащаб, а родният му град Оряхово може да се гордее, че присъства като първоначалото на една невероятна интересна история, с влияние върху националното и световно културно наследство.

Пълния списък на „100-те Дунав Ултра забележителности” може да видите ТУК>>