Улпия Ескус
Ulpia Oescus
Забравеният римски град в с. Гиген или…
…перлата на веломаршрута Дунав Ултра
Снимки и текст: Борис Бегъмов
Улпия Ескус (Ulpia Oescus) е един от най-значимите градове в Долнодунавския регион през римската епоха (II – IV век сл. Хр.). Днес останките му се намират в землището на село Гиген, община Гулянци, и разказват за величието на едно отминало време.
Улпия Ескус – величието на римската епоха край Дунав
Градът е основан между 106 и 109 г. сл. Хр., непосредствено след Втората Дакийска война, която завършва с триумф на римляните под командването на император Траян. Това е период на най-голямото териториално разширение на Римската империя в североизточна посока. В чест на рода на императора, към името на града – Ескус, е добавено бащиното му име, Улпий (по името на бащата на Траян).
Особено впечатляващ е мостът, построен от римляните над река Дунав в района на Ескус – съоръжение с дължина от цели 2434 метра, което го превръща в най-дългия мост, изграден от тях над река. Откриването на този инженерен шедьовър е отбелязано с посещение на самия Константин Велики, превръщайки го в едно от най-значимите събития по нашите земи през онази епоха.
Древният град на легионите и търговията
Ескус е град с богата история, чиито корени водят към ранноримски легионен лагер. Разположен в близост до вливането на река Искър в Дунав, градът носи името си от латинското название на реката – Ескус.
Първоначално свързан с V Македонски легион (Legio quinta Macedonica), Ескус бързо се разраства. Легионът, завърнал се от военни кампании срещу персите, донася строителни умения и техники от Изтока, които оставят своя отпечатък върху изграждането на града.
През II – III век Ескус се утвърждава като икономически и културен център на провинция Долна Мизия – обширен териториален район в днешна Северна България. Стратегическото му разположение, както до река Дунав, така и до плавателната тогава Искър, превръща града във важен кръстопът. Оттук започва ключовият свързващ път между Ескус и Филипопол (днешния маршрут Гиген – Троян – Пловдив).
Особено впечатляваща е архитектурата на града. Представителната му част носи белезите на изкуството от Ефес, като се смята, че каменоделци от същата школа са работили тук, създавайки сходна архитектурна среда.
Ескус – процъфтяващ град на Дунавската граница
Ескус процъфтява в златния период на Римската империя, когато нейните граници се простират чак до естествената защитна линия на Дунав. Реката не само служи като основна транспортна артерия, но и като естествена бариера срещу нахлуващите от североизток племена и народи. Именно по поречието на Дунав римляните изграждат сложна военно-икономическа инфраструктура, наречена лимес, която очертава границите на империята.
В близост до Ескус римляните създават истинско инженерно чудо – Константиновия мост, най-дългия мост, строен в античността. С дължина от над 2 км, той свързва двата бряга на Дунав – Ескус (днешно Гиген, България) със Сукидава (днешна Корабия, Румъния).
В самия град са издигнати забележителни обществени сгради, сред които Форумът, Капитолиумът и Гражданската базилика. Капитолиумът включва четири величествени храма, посветени на боговете Юпитер Оптимум Максимус, Юнона, Фортуна и Минерва. Тези храмове са свидетелство за култа към римските божества и за изящната архитектура, която съчетава функционалност и художествено съвършенство.
*Лимес – сложна военно-икономическа инфраструктура, очертаваща границите на империята.
През 376 – 378 г. Ескус е разрушен от готите. След войната градът е опожарен и ограбен, а крепостните стени са превърнати в руини. Градът преживява упадък, а от това време- до края на античността се поддържа само вътрешна укрепителна система.
През V век Ескус е нападан нееднократно от хуните и претърпява нови големи поражения и разруха. Прадполага се, че голямо земетресение през VI в. слага окончателно края на града.
Мозайката Ахейци – блясъкът на Ескус и наследството на Константин Велики
През 1948-1949 г. археолозите откриват една от най-забележителните находки в Ескус – многоцветната мозайка Ахейци. Тя е красяла стая в сграда, за която се предполага, че е създадена специално за посещението на император Константин Велики за откриване на Константиновия мост. Дори днес, при маловодие на Дунав, части от моста могат да бъдат видени като неми свидетели на древното инженерно майсторство.
Мозайката Ахейци, с богатите си цветове и изящен дизайн, е истинско произведение на изкуството от римската епоха и едно от най-ценните археологически открития в България. Днес тя е изложена в Регионалния исторически музей в Плевен, където продължава да впечатлява с детайлите и майсторската изработка, свидетелстващи за културния разцвет на Ескус.
В наши дни Улпия Ескус не е просто руини, а живата памет на една велика цивилизация. Този уникален обект, част от “100-те Дунав Ултра забележителности“, се превръща в истинска перла за всички, които следват маршрута Дунав Ултра. Той предлага не само поглед към миналото, но и вдъхновение за бъдещето – в духа на историята, приключенията и красотата на дунавския регион.
Днес близо 3-метровата статуя от храма на Фортуна в Ескус, може да се види в Национален археологически институт с музей при БАН (София). Статуята е най-голямата подобна открита в България.
Дунав Ултра™
Всички права запазени!
