Александър Иванов е на 35 г., от София. Александър е лишен от слух, но по никакъв начин не приема състоянието си като нещо негативно или недостатък, точно обратното. Възможността му да комуникира, предава послания и да обучава в усвояването на жестов език, добавя смисъл и стойност в отношението му към околната среда и към света. Той обича да прекарва свободното си време сред природата – да “яхне” планинския велосипед за обиколка в планината е сред любите му занимания. През 2023-та г. за първи път се впуска в 48-часовото предизвикателство Дунав Ултра и успява да го завърши, изминавайки 700-километровия маршрут с изключително силен резултат. (по-малко от 37 часа, бел.ред.)
Въпреки че изминаването на 700-километровия маршрут Дунав Ултра не е състезание, за един определен тип любители на силните изживявания, екстремно краткото преодоляване на дистанцията с велосипед, е лично предизвикателство, цел и персонална кауза. Всеки един от тези своеобразни “гладиатори на колела” има своя лична история, мотивация и водеща сила, за да се впусне в лудо приключение, където маршрутът Дунав Ултра е арена, а “победата” е най-вече над собственото Аз.
В осем последователни седмици представяме колоездачите, които на 5-ти септември т.г. стартираха от гр. Видин, за ежегодното масово изминаване на маршрута Дунав Ултра, и достигнаха до крайната му точка – с. Дуранкулак успешно – в най-екзотичната категория – преодоляване на разстоянието от 700 км “до 48 часа”!
ВИЗИТКА
Име и фамилия: Александър Иванов
Възраст: 35
Място на раждане: София
Държава: България
Брой участия в Дунав Ултра: 1 (2023 г.)
Професионална дейност, работа: Координатор “Наука за глухота и жестов език”; Лектор “Овластяване на глухите младежи”, Обучител по жестов език
Хоби: Планинско колоездене
.: Здравей, Александър! Каква е мотивацията ти да участваш в екстремното 48-часово приключение Дунав Ултра?
Александър Иванов: Обичам да предизвиквам себе си и също така обожавам да се движа постоянно. Застояването на едно място ме изнервя. Смятам, че ние хората сме родени да се движим непрекъснато навън, независимо дали това е бягане, каране на колело, плуване или ходене пеша из планините.
.: За колко часа планираше да изминеш маршрута тази година и удовлетворен ли си от крайния резултат?
А.И.: Планирах да измина маршрута за по-малко от 36 часа, но закъснях с десетки минути. Въпреки това, съм много доволен от резултата, най-вече, че успях да завърша маршрута без сериозни проблеми.
.: Кое е най-голямото предизвикателство, с които трябваше да се справиш, при реализацията на подобно начинание?
А.И.: Най-голямото ми лично предизвикателство беше издръжливостта. До Дунав Ултра не бях колоездил в колоездачни преходи над 300 км на ден. Още на първия ден, когато стигнах до Свищов, мислех да се откажа от първоначалния план за нощувка в Русе. Въпреки това, реших да продължа напред, за да видя колко далеч ще стигна. И така, в крайна сметка успях да завърша маршрута за деня в Русе. Важно е да не се фокусираме прекалено много върху крайната цел, а да се радваме на малките стъпки – колко километра остават до следващия град и така нататък. Процесът е много важен, не само крайната цел.
.: Представи ни велосипеда, с който премина дистанцията и негови основни характеристики или настройки за преминаването по маршрута.
А.И.: Моят велосипед се казва Лиса. Тя е красива като Scott Foil RC30 с аеродинамични елементи, пълна скоростна и спирачна система Shimano Ultegra. Каплите бяха алуминиеви, а гумите бяха с ширина 28 мм, за да осигурят по-голям комфорт за дългите шосейни карания.
.: Сподели ни за любим участък от маршрута и защо.
А.И.: Любимият участък беше между Свищов и Две могили, защото включваше всичко – изкачвания, спускания, завои и красиви гледки. След село Ценово уцелих уникален момент – красива гледка към железния мост над река Янтра по време на залез. След това се настроих за дългото изкачване на “ценовския” баир. А когато успях да го преодолея и него, получих заслужена награда – срещнах доайен-колоездач (Койчо Пенчев, гр. Две Могили, бел.ред.).
.: По време на предизвикателството имаше ли ситуация с местни хора, която ти направи впечатление и/или ще запомниш за дълго?
А.И.: Като цяло организаторите, колоездачите и доброволците по пунктовете бяха много мили и разбираха бързо, че аз съм глух и общувам с жестов език. Никога не показваха съжаление или недоволство, всичко протече гладко. Нека да благодаря за подкрепата на приятелката ми, която се движеше със “съпорт” автомобил, защото без нея щеше да ми бъде по-трудно.
.: Твоето участие спомага активно за каузата на Дунав Ултра за популяризиране на над 110 населени места в България – част от маршрута. Сподели ни какво мислиш за региона по поречието на Дунав и Добруджа.
А.И.: През миналата година направих обиколката на България, която включваше и маршрута Дунав Ултра. Тогава преминах през приключенския вариант на маршрута, а по време на 48-часовото предизвикателство използвах само класическия. Но нито за миг не ми е доскучало да премина отново през някои участъци, защото съм омаян от красотата на региона.
.: За в бъдеще възможно ли е да те видим отново като участник в Дунав Ултра?
А.И.: Определено! Предстои ми да бъда извън България за определено време, но когато се върна, ще се запиша отново, този път с по-голяма увереност и с цел да завърша предизвикателството и измина маршрута за по-малко от 30 часа.
Други статии от серията Гладиатори на колела:
Дунав Ултра представя Искрен Иванов
Дунав Ултра Представя Георги Попгеоргиев
Дунав Ултра Представя Кристиан Делев
Дунав Ултра представя Мартин Трупарев
Дунав Ултра представя Явор Данаилов
Дунав Ултра представя Петър Христов
Дунав Ултра представя Атанас Ангелов