Мартин Трупарев е на 35 г., от Пловдив. В професионален план работи в сферата на строителството. Запалва се по колоездене преди три години покрай истории за маршрута Дунав Ултра. През 2023 г., заедно с негови приятели от Пловдив Георги Попгеоргиев и Кристиян Делев успява да преодолее дистанцията от 700 километра в рамките на 30 часа.
Въпреки че изминаването на 700-километровия маршрут Дунав Ултра не е състезание, за един определен тип любители на силните изживявания, екстремно краткото преодоляване на дистанцията с велосипед, е лично предизвикателство, цел и персонална кауза. Всеки един от тези своеобразни “гладиатори на колела” има своя лична история, мотивация и водеща сила, за да се впусне в лудо приключение, където маршрутът Дунав Ултра е арена, а “победата” е най-вече над собственото Аз.
В осем последователни седмици представяме колоездачите, които на 5-ти септември т.г. стартираха от гр. Видин, за ежегодното масово изминаване на маршрута Дунав Ултра, и достигнаха до крайната му точка – с. Дуранкулак успешно – в най-екзотичната категория – преодоляване на разстоянието от 700 км “до 48 часа”!
ВИЗИТКА
Име и фамилия: Мартин Трупарев
Възраст: 35 г.
Място на раждане: гр. Пловдив
Държава: България
Сфера на професионална дейност, работа: Строителство, бояджия
Брой участия в Дунав Ултра: Едно
.: Здравей, Мартин! За първа година участваш в приключението Дунав Ултра. Каква е мотивацията ти да се включиш в най-екстремната категорията за преодоляване на маршрута – до 48 часа?
Мартин Трупарев: Преди три години, когато си взех първото колело, един приятел ми разказваше за приключението Дунав Ултра. Тогава му казах: “Ти си луд! Знаеш ли колко са 700 км? Как така ще ги минеш само за седмица?”. Е, нещата така да се каже се развиха…
.: За колко часа планираше да изминеш маршрута тази година и удовлетворен ли си от крайния резултат?
М.Т.: Тази година след като направих няколко дълги карания си повярвах, че мога да го завърша за по-малко два дни. Но никога не съм си и представял, че ще се вмъкна в почти 30 часа, особено с този насрещен вятър…
.: Кое е най-голямото предизвикателство, с които трябваше да се справиш, при реализацията на подобно начинание?
М.Т.: Като цяло Дунав Ултра е много тежко предизвикателство, но с добър план за действие и приятна компания минава неусетно. Разбира се на дълъг път винаги изкача нещо непредвидено. Някъде 200 км след старта усетих болка в левия глезен, който до Дуранкулак вече бе с двойни размери спрямо другия. Не веднъж ми минаваха мисли просто да спра, но се насърчавах да карам поне до следващия град.
.: Представи ни велосипеда, с който премина дистанцията и негови основни характеристики или настройки за преминаването по маршрута.
М.Т.: Велосипедът, с който преминах маршрута не е типично шосеен, ами е така наречения gravel – т.е. предназначен по-скоро за пътища с по-груба настилка, но геометрията му е близка с тази за асфалт. Смених “рошавите” гуми с широки и гладки за по-добра скорост и максимален комфорт. Нямаше момент в който да се чувствам бавен или пък да имам болки на онова тъй специално място за всеки колоездач.
Скоростната система на велосипеда е 1 х 12, с голям избор на предавки отзад и една отпред, която те освобождава от мислите “сега на голямата или малката плоча да карам”. Не робувам на марки, са мен най-важното е рамката на велосипеда да е точния размер за колоездача.
.: По време на предизвикателството имаше ли ситуация с местни хора, която ти направи впечатление и/или ще запомниш за дълго?
М.Т.: Няма да забравя усмивките на хората, който ни посрещаха на контролите. Огромна доза позитивна енергия се вливаше в мен всеки път, когато спирах за “селфи”. Съжалявам единствено, че се налагаше толкова да бързам, но такъв бе първоначалния план.
.: За в бъдеще възможно ли е да те видим отново като участник в Дунав Ултра?
М.Т.: Следващата година задължително ще дойда за поне 5 дни. Искам да отделя повече време за общуване с местните хора.
