Мамалига (mămăligă – рум; кaçamak – тур; качамак – бълг.) е едно от най-популярните традиционни ястия по маршрута Дунав Ултра. За пета поред година мамалигата влиза в списъка на “100-те Дунав Ултра забележителности”.
Основна съставка на мамалигата/качамака е царевичното брашно, а отсъствието на глутен в него и сравнително лесното приготвяне, превръщат това на пръв поглед обикновенно ястие във вкусна и пълноценна храна.
Интересни са корените на разпространение на мамалига/качамак на Балканите. Според историческите данни, царевичното брашно навлиза по нашите територии през XVI в., в следствие на търговията между турските и венецианските търговци.
В Румъния тя се превръща в национално ястие, като днес там мамалига се яде самостоятелно и/или като добавка към всякакъв вид постни яхнии, сарми, зеленчуци, задушени или печени месни блюда.
Благоприятните условия за отглеждане на царевичната култура на територията на юг от река Дунав предпоставят и разпространението на рецептата в цяла България.
Неизменното приготвяне на мамалигата/качамака от двете страни на Дунава обаче, си остава запазена територия за това ястие.
В България най-често качамакът се приготвя с масло, червен пипер и натрошено сирене. Когато престои едно денонощие и се втвърди – на следващия ден във видинско го запържват със свинска мас. Популярен вариант е поръчването отгоре с “пръжки”, които в силистренско пък наричат “джумерки”.
В континентален аспект първообразът на днешните рецепти на мамалига/качамак е в Северна Италия, където ярко жълтото ястие е познато под наименованието “полента” (polenta-итал.).
Заради популярността на ястието по поречието на Дунав и Добруджа, мамалига /качамак е неизменно в списъка на “100-те Дунав Ултра забележителности”.