Моруната – красивото “чудовище” от дълбините на Дунава

Моруната (huso huso лат.; белуга, рус.) е най-голямата сладководна риба в света. Видът е част от семейството на есетровите риби, като еволюцията му е над 200 милиона години. Интересно е, че външният вид на есетровите риби, каквато е и моруната, почти не се е променил от ерата на динозаврите.

Бидейки най-голяма по размер, моруната е и сред най-впечатляващите представители на есетрите. Продължителността й на живот може да достигне до над 100 години. Сред най-големите официално регистрирани екземпляри в миналото, са такива с чудовищните 1500 кг тегло и над 6 и повече метра дължина.

Интересна е формата на тялото на този уникален вид. То е аеродинамично и вретеновидно с бял или жълтеникав корем, а встани и отгоре изглежда като “опаковано” от костна обвивка със специфични издатини, наподобяващи тези при алигатори или крокодили.
За разлика от последните моруната няма зъби, но сред най-силните оръжия на тези риби са специфичните мустаци, които спомагат за отличното им обоняние.Моруната е единственият стопроцентов хищник сред дунавските есетрови риби (моруна, пъструга, руска есетра, чига – бел.ред.). Може да се храни включително с малки и средни по размер риби, мекотели, себеподобни и дори малки плаващи птици.

Обичайната среда за вида са Черно, Каспийско или Азовско море. За да могат да се размножават, есетровите риби (каквато е и моруната) навлизат нагоре по течението на реките Волга, Днепър, Дон, Кама, Дунав… Женската моруна търси максимално чиста среда, където да хвърли хайвера си – между 300 хил и 1 млн яйца. В случай, че не намери такава, хайверът остава в тялото, където постепенно се разгражда.

Счита се, че най-големите женски екземпляри моруна могат да носят над 200 кг. хайвер. Легендите за такива екземпляри от миналото столетие се преплитат с реална информация, идваща най-вече от поречието на Волга и Днепър.

В България официалните данните за най-голямата моруна водят към видинското село Връв – близо 400-килограмов екземпляр, уловен в началото на миналия век. (на снимката)

Макет на същата тази риба в действителния и размер днес можем да видим в Етнографския музей “Дунавски риболов и лодкостроене” в гр. Тутракан.

В миналото популацията на моруни в Дунав е голяма, но заедно с постепенната индустриализация на реката, и изграждането на шлюзове при хидровъзела Железни врата (Сърбия), броят ѝ започва да намалява.

Замърсяването на реката, нарушаването на речното дъно и най-вече бракониерството заради ценния хайвер, допринасят за драстичното намаляване на вида – след средата и в края на XX в. наличието на моруна в река Дунав достига критичен минимум. В днешни дни риболовът на моруна в Дунав е забранен, а различни организации полагат грижи за изкуствено зарибяване с есетрови риби.

Като един от символите на животинския свят в река Дунав , а чрез наличието на стабилна популация – и гарант за чистотата на реката, моруната е неизменно в нашия списък на “100-те Дунав Ултра забележителности”.

Свали Мобилно приложение Dunav Ultra за Android и iPhone и проучи 100-те забележителности от ТУК>>

Мобилно приложение Dunav Ultra

Свали за Android или iPhone. Изследвай всички препоръчани места и забележителности по маршрута Дунав Ултра.