Моруната (Huso huso на латински; белуга на руски) е най-голямата сладководна риба в света. Тя принадлежи към семейството на есетровите риби, чиято еволюция се проследява назад повече от 200 милиона години. Интересното е, че външният вид на есетровите риби, включително моруната, почти не се е променил от ерата на динозаврите.
Като най-голям представител на есетрите, моруната е и сред най-впечатляващите. Продължителността на живота ѝ може да надхвърли 100 години. Сред най-големите официално регистрирани екземпляри са такива с чудовищно тегло от 1500 кг и дължина над 6 метра.
Елегантното чудовище от дълбините
Формата на тялото на този уникален вид е особено впечатляваща. То е аеродинамично и вретеновидно, с бял или жълтеникав корем, а отстрани и отгоре изглежда като „опаковано“ с костна обвивка. Тази обвивка има специфични издатини, наподобяващи формата на алигатори или крокодили.
За разлика от тях обаче, моруната няма зъби. Вместо това, едно от най-силните ѝ „оръжия“ са характерните ѝ мустаци, които ѝ осигуряват отлично обоняние.
Моруната е единственият стопроцентов хищник сред дунавските есетрови риби (моруна, пъструга, руска есетра, чига – бел.ред.). Може да се храни включително с малки и средни по размер риби, мекотели, себеподобни и дори малки плаващи птици.
Обичайната среда за вида e Черно, Каспийско или Азовско море. За да могат да се размножават, есетровите риби (каквато е и моруната) навлизат нагоре по течението на реките Волга, Днепър, Дон, Кама, Дунав…
Женската моруна избира максимално чиста среда, за да хвърли хайвера си, който може да достигне между 300 хиляди и 1 милион яйца. Ако не успее да намери подходящи условия, хайверът остава в тялото ѝ, където постепенно се разгражда.
Черното злато на Дунав – борбата за хайвера
Счита се, че най-големите женски екземпляри моруна могат да носят над 200 кг хайвер. Легендите за такива гиганти от миналото столетие се преплитат с реални данни, идващи най-вече от поречията на Волга и Днепър.
В България официалните данни за най-голямата уловена моруна насочват към видинското село Връв. Там в началото на миналия век е уловен екземпляр с впечатляващо тегло от близо 400 кг. (на снимката)
Снимка: Пресфото БТА Ирена Данаилова, личен архив
Макет на моруната от Връв в действителния ѝ размер може да бъде видян днес в Етнографския музей „Дунавски риболов и лодкостроене“ в град Тутракан.
Нова надежда за вида
В миналото популацията на моруни в Дунав е била значителна, но с напредването на индустриализацията и изграждането на шлюзове при хидровъзела „Железни врата“ (Сърбия) броят ѝ започва драстично да намалява.
Замърсяването на реката, нарушаването на речното дъно и, най-вече, бракониерството заради ценния хайвер са основните причини за сериозния спад на популацията. След средата и в края на XX век наличието на моруна в Дунав достига критичен минимум.
Днес риболовът на моруна в Дунав е забранен. Различни организации обаче полагат усилия за опазването на вида, включително чрез изкуствено зарибяване с есетрови риби.
Завибяване с моруни, Снимка: РИОСВ Русе
Като един от символите на животинския свят в река Дунав и, чрез наличието на стабилна популация, гарант за чистотата на реката, моруната заема почетно място в нашия списък на „100-те Дунав Ултра забележителности“.
Виж пълния списък на 100-те забележителности по маршрута Дунав Ултра ТУК