Чудесата на Дунав Ултра: Невероятната история на чешма Елия, гр. Никопол
Дунавският град Никопол се намира на 260 км от началото на веломаршрута “Дунав Ултра”. Градът винаги е бил с ключово стратегическо значение през вековете, той е сриван многократно със земята и възраждан отново и отново. Тук през 1395 г. Иван Шишман намира гибелта си, след като султан Баязид I нарежда българският цар да бъде обезглавен пред портите на града.
Виж още: Пътеводител “100-те Дунав Ултра забележителности”
В днешни дни един различен, малък и скътан между улиците на Никопол обект, може да бъде сред новите топ атракции, които да възродят интереса към този невероятен регион – чешмата Елия (Сютлийка).
Чешмата Елия представлява малко изворче питейна вода, чучурът на който буквално излиза от автентичен римски саркофаг (датиран 160-180 г.н.е.) с издялан латински надпис в/у него. Надписът върху камъка представлява епитафия, изразяваща чувствата на римския чиновник Фронтон, който скърби по починалата му млада съпруга Елия.
Освен че саркофаг с подобен надпис е изключително рядък археологически обект не само за България, самото лирично произведение издялано върху камъка впечалтява със своето изящество и въздействие. Скръбта на Фронтон е толкова силно, вълнуващо и красноречиво изразена, че може да разчувства и най-каменното сърце, дори 2000 години след онези събития:
“Ето какво те моля, велика царице на подземното царство – нека тялото на моята скъпа Елия, която днес е затворена в тази гробница, да почива поне сред красиви цветя, понеже с добрия си нрав тя заслужи пред мене много. Моля тебе, която толкова рано прекърши нишките на живота на една невинна – а тези нишки, навити в кълбото на божествените Парки, властва над всичко. О, ако можех с китарата си да изкажа какъв бе нейния живот и колко свенлива беше тя, щях да накарам дори подземните богове да се смилят.
…Някога тя беше за мен домашно огнище, надежда и всичко в живота ми; тя искаше това, което исках и аз и не искаше това, което аз не исках; тя нямаше нито една съкровена тайна, която аз да не зная; тя беше трудолюбива; умееше да изприда хубава нишка от къделята; имаше пестелива ръка, но беше щедра в любовта към мен, своя съпруг; без мен не й се услаждаха нито храната, нито даровете към Бакх; имаше необикновен ум, беше голяма хитруша и името й се тачеше.
Наследнико! Моля те да уважаваш стиховете ми; моля те да не забравяш всяка година да украсяваш това гробно място и при хубаво време да приласкаеш паметника ту с росна розичка, ту с красив амарантов цвят и с многобройни плодове, все нови и все различни, и през никое време на годината да не го оставяш да изглежда запуснат.”
Не по малко интересен факт около чешмата Елия е този, че малкото изворче и каменният ковчег устояват на вековете, като по време на Османската власт саркофагът не само не е унищожен, а дори е запазен, като около него е надградена и доиззидана конструкция с височина 3 м. и широчина 4 м.
Още по интересно става, когато някъде след 1870 г. в Никопол се озовава френският археолог Дижарден. Прочитайки и превеждайки за първи път надписа от латински, пътешественикът се впечатлява толкова много, че създава нов и не по-малко вълнуващ надпис, който издялва върху втора каменна плоча със следното съдържание:
След хиляда и седемстотин години,
един непознат пътник
дойде да прочете твоите стихове
в края на стария зид.
Молбата ти, Фронтоне, не е била напразна.
Гробът на Елия е превърнат в чешма.
И български невести,
моми и дечица
наливат от нея своите стомни
и пролет, и есен.
Пътеката към нея
е станала алея за разходка.
Другарката ми скъпа
се е превърнала в нимфа, неяда.
Девойко хубава,
сияй вместо цветя на гроба.
А твоите сълзи, Фронтоне,
са бистрите струи на чешмата.
Самата плоча-надпис на Дижарден е зазидана близо до лявата част на саркофагa на Фронтон (ако седите фронтално срещу него), а вярвате или не – в днешни дни и след близо 20 века, двата надписа си стоят на същото това място – на няколкостотин метра от центъра на Никопол, забравени от и за широката общественост. В днешни дни няколко каменни плочи с полуизтрити от времето надписи на български език разказват историята за любовта на Фронтон и възхитата на Дижарден.
Дунав Ултра за първи път дава повече публичност около историята на чешмата Елия, която всички в малкото дунавско градче Никопол знаят, наричайки я просто…Сютлийка. Обектът е включен в пътеводителя “100-те Дунав Ултра забележителности“.
Споделете този материал, за да могат повече българи да се запознаят с уникалната история на чешмата Елия / Сютлийка
2 коментара