Чудесата на Дунав Ултра: Невероятната история на чешма Елия, гр. Никопол
Дунавският град Никопол се намира на 260 км от началото на веломаршрута “Дунав Ултра”. Градът винаги е бил с ключово стратегическо значение през вековете, той е сриван многократно със земята и възраждан отново и отново. Тук през 1395 г. Иван Шишман намира гибелта си, след като султан Баязид I нарежда българският цар да бъде обезглавен пред портите на града.
Виж още: 30 невероятни фотографии от веломаршрута “Дунав ултра”
Но в днешни дни един различен, малък и буквално скътан между улиците на Никопол обект, може да бъде сред новите топ атракции, които да възродят интереса към този невероятен регион – чешмата Елия (Сютлийка).
Чешмата Елия представлява малко изворче питейна вода, чучурът на който буквално излиза от автентичен римски саркофаг (датиран 160-180 г.н.е.) с издялан латински надпис в/у него. Надписът върху камъка представлява епитафия, изразяваща чувствата на римския чиновник Фронтон, който скърби по починалата му млада съпруга Елия.
През 2009 г. мястото около чешмата е облагородено и са поставени обозначителни плочи (На заден план се вижда цялостната конструкция, заедно с покрива на саркофага)
Освен че саркофаг с подобен надпис е изключително рядък археологически обект от този период, открит на територията на България, самото лирично произведение издялано върху камъка впечалтява със своето изящество и въздействие. Скръбта на Фронтон е толкова силно, вълнуващо и красноречиво изразена, че може да разчувства и най-каменното сърце, дори 2000 години след онези събития:
Издяланите върху саркофага-чешма букви се сглобяват в изключително въздействащо излияние – убедете се сами:
“Ето какво те моля, велика царице на подземното царство – нека тялото на моята скъпа Елия, която днес е затворена в тази гробница, да почива поне сред красиви цветя, понеже с добрия си нрав тя заслужи пред мене много. Моля тебе, която толкова рано прекърши нишките на живота на една невинна – а тези нишки, навити в кълбото на божествените Парки, властва над всичко. О, ако можех с китарата си да изкажа какъв бе нейния живот и колко свенлива беше тя, щях да накарам дори подземните богове да се смилят.
…Някога тя беше за мен домашно огнище, надежда и всичко в живота ми; тя искаше това, което исках и аз и не искаше това, което аз не исках; тя нямаше нито една съкровена тайна, която аз да не зная; тя беше трудолюбива; умееше да изприда хубава нишка от къделята; имаше пестелива ръка, но беше щедра в любовта към мен, своя съпруг; без мен не й се услаждаха нито храната, нито даровете към Бакх; имаше необикновен ум, беше голяма хитруша и името й се тачеше.
Наследнико! Моля те да уважаваш стиховете ми; моля те да не забравяш всяка година да украсяваш това гробно място и при хубаво време да приласкаеш паметника ту с росна розичка, ту с красив амарантов цвят и с многобройни плодове, все нови и все различни, и през никое време на годината да не го оставяш да изглежда запуснат.”
Удивително! Текстът на Фронтон издържа 1800 години във времето, посланието му достига до днешни дни.
Не по малко интересен факт около чешмата Елия е този, че малкото изворче и каменният ковчег устояват на вековете, като по време на османската власт саркофагът не само не е унищожен, а дори е запазен, като около него е надградена и доиззидана конструкция с височина 3 м. и широчина 4 м.
Още по интересно става, когато някъде след 1870 г в Никопол се озовава френският археолог Дижарден, който прочитайки и превеждайки за първи път надписа от латински се впечатлява толкова много, че създава нов не по-малко вълнуващ надпис, който издялва върку каменна плоча. Върху плочата на Дижарден четем:
“Молитвата ти, Фронтоне, е чута.
Любовта побеждава всичко!
Погалих камъка и положих роза
в сълзите на чешмата.
Отпих глътка вода
и усетих силата на твоята любов,
мъдростта и уважението на хората,
съхранили през вековете този паметник
на обичта.
Твоето име остана известно
от времето на Марк Аврелий до днес,
не с войнска и служебна слава,
а с величието на любовта ти към Елия!
Поклон!”
Самата плоча-надпис на Дижарден е зазидана близо до лявата част на саркофа на Фронтон (ако седите фронтално срещу него), а вярвате или не – в днешни дни и след близо 20 века, двата надписа си стоят на същото това място – на няколкостотин метра от центъра на Никопол, забравени от и за широката общественост. Няколко съвременни каменни плочи с полуизтрити от времето надписи на български разказват историята за любовта на Фронтон и възхитата на Дижарден.
Поставени през 2009 г. обозначителни плочи разказват невероятната история на чешмата Елия. На места буквите са по-трудно четими от надписа на Фронтон
Дунав Ултра за първи път дава повече публичност около историята на чешмата Елия, която всички в малкото дунавско градче Никопол знаят отлично и продължават да я наричат просто…Сютлийка.
Споделете този материал, за да могат повече българи да се запознаят с уникалната история на чешмата Елия / Сютлийка
Виж още: 30 невероятни фотографии от веломаршрута “Дунав ултра”
2 коментара