Дунавският град Никопол се намира на около 260 км от началото на маршрута Дунав Ултра. През вековете той винаги е бил с ключово стратегическо значение. Градът е бил сриван многократно със земята, но неизменно е възкръсвал отново.
Тук, през 1396 г., се разиграва едно от най-значимите сражения на Средновековието. То противопоставя обединените християнски войски, водени от Сигизмунд Люксембургски, и силите на султан Баязид I. Според някои предания цар Иван Шишман намира гибелта си в Никопол, след като е обезглавен пред портите на града по нареждане на султан Баязид I. Последните данни обаче сочат, че е по-вероятно българският цар да е загинал в плен.
Днес обаче един скрит между улиците на Никопол обект от друга епоха привлича вниманието ни. Тази локация е сред любимите по маршрута, а историята, за която ще разкажем по-долу, има потенциала да предизвика дори международен туристически интерес. Преценете сами!
История, водеща начало от античността
Чешмата “Елия” (Сютлийка) представлява малко изворче питейна вода, чучурът на който буквално излиза от каменен блок – автентичен римски саркофаг (датиран 160-180 г. н.е.). Върху саркофага е изсечен латински надпис под формата на лирично произведение – епитафия, изразяваща чувствата на римския чиновник Фронтон, който скърби по починалата му млада съпруга Елия.
За да вникнем в същината на историята, трябва да знаем, че по време на Римската империя II-IV в.н.е., заможните погребвали близките си в специално създадени за целта издялани каменни блокове – саркофази.
Тези блокове се изработвали трудно и се търгували на високи цени, а върху обработения камък се изобразявали митични сцени, образи, символи или надписи. Такива саркофази са открити на различни места в България и по поречието на река Дунав – като част от важните провинции на Империята.
Саркофагът от Никопол
произведение, издялано върху камъка. То описва в детайл скръбта на Фронтон, който изпраща за последен път своята любима. Думите са изразителни и затрогващи – ето една негова лирична интерпретация:
„Ето какво те моля, велика царице на подземното царство – нека тялото на моята скъпа Елия, която днес е затворена в тази гробница, да почива поне сред красиви цветя, понеже с добрия си нрав тя заслужи пред мене много. Моля тебе, която толкова рано прекърши нишките на живота на една невинна – а тези нишки, навити в кълбото на божествените Парки, властва над всичко…
…Някога тя беше за мен домашно огнище, надежда и всичко в живота ми; тя искаше това, което исках аз, и не искаше това, което аз не исках. Тя нямаше нито една съкровена тайна, която аз да не зная. Тя беше трудолюбива, умееше да изприда хубава нишка от къделята, имаше пестелива ръка, но беше щедра в любовта към мен, своя съпруг. Без мен не й се услаждаха нито храната, нито даровете към Бакх…
Наследнико! Моля те да уважаваш стиховете ми. Моля те да не забравяш всяка година да украсяваш това гробно място и при хубаво време да приласкаеш паметника ту с росна розичка, ту с красив амарантов цвят.“
Чешмата Елия – продължението
Но тук историята не свършва – напротив, тя тепърва става още по-преплетена и интересна. Саркофагът успява да се съхрани в цялост през вековете. По време на Османската власт каменният блок привлича внимание и впоследствие е използван за изграждането на чешма – място, което в мюсюлманската вяра носи свещен заряд.
Турците адаптират камъка за новото му предназначение и запазват името на извора – „Сютлийка“ (млечна или блага вода – бел. ред.).
По-късно, около 1870 г., в Никопол пристига френският историк, географ и пътешественик Ернест Дижарден. Част от мисията му включва проучване на множество археологически обекти по поречието на Дунав в България. Той владее умението да разчита латински текстове от римски и византийски камъни и плочи.
През 1870 г. Никополският санджак е част от административната област Дунавски вилает, създадена през 1864 г., с център в Русе. Реформите са част от усилията на султан Абдул Азиз за “европеизиране” на Османската империя. Те позволяват известно по-свободно тълкуване и прилагане на новите административни и социални разпоредби в различни населени места. Това е период, в който по поречието на Дунав започват да се организират експедиции с участието на учени, пътешественици, картографи, археолози и др.
Дижарден посещава чешмата, която е сред популярните места в града (по онова време не съществува водопровод). Той забелязва надписа и успява да го разчете на латински. Впечатлен от съдбата на оцелелия саркофаг, предлага на властите идея да добави мемориален надпис. След като получава одобрение, изсича текста върху камък-плоча и я поставя до саркофага.
Ето какво гласи текстът на Дижарден:
След хиляда и седемстотин години,
един непознат пътник
дойде да прочете твоите стихове
в края на стария зид.
Молбата ти, Фронтоне, не е била напразна.
Гробът на Елия е превърнат в чешма.
И български невести,
моми и дечица
наливат от нея своите стомни
и пролет, и есен.
Пътеката към нея
е станала алея за разходка.
Другарката ти скъпа
се е превърнала в нимфа, неяда.
Девойко хубава,
сияй вместо цветя на гроба.
А твоите сълзи, Фронтоне,
са бистрите струи на чешмата.
Историята продължава – Елия в днешни дни
Вярвате или не – и до днес двата надписа стоят на същото място, само на няколкостотин метра от центъра на Никопол. Самата плоча на Дижарден е зазидана близо до лявата част на саркофага на Елия (ако застанете с лице към чешмата). И макар Елия да присъства в пътеводителите още от графиките на балканския „Индиана Джоунс“ – изследователя Феликс Каниц (1829–1904), за добро или лошо, обектът продължава да е далечен и все още непознат за масовия туристически поток.
Днес предимно радетели на местните традиции от читалището в Никопол се грижат за това място, а литературни ентусиасти го посещават, за да черпят вдъхновение от романтичната му история.
Интересен факт е, че местният производител на био вино Албена Симеонова създава вино с етикет „Елия“. В близкото минало „Елия“ е било популярно име при кръщаване в Никопол и околните села – дали пък с наша помощ тази традиция няма да се запази и занапред?
И така: в дъното на малка уличка без изход в Никопол, французинът Дижарден и римлянинът Фронтон сякаш комуникират помежду си през 2000 години. А духът на младата и красива Елия продължава да витае в цъфналите през лятото рози и цветя.
Затова, ако желаете да докоснете с ръка надписите на Фронтон и Дижарден или пък да скрепите любовта си с любим човек – непременно посетете това място. И не забравяйте да донесете рози, за да ликува символът на любовта!
През 2020 г. Дунав Ултра за първи път обръща широко обществено внимание на историята на чешмата „Елия“. Обектът е включен в списъка на „100-те Дунав Ултра забележителности“, а популярността на обекта нараства, чрез споделяне на материали в десетки сайтове и блогове за туризъм и пътешествия.