Дунавският град Никопол се намира на около 260 км от началото на маршрута “Дунав Ултра”. Градът винаги е бил с ключово стратегическо значение през вековете, той е сриван многократно със земята и възраждан отново и отново през годините. Тук през 1395 г. Иван Шишман намира гибелта си, след като султан Баязид I нарежда българският цар да бъде обезглавен пред портите на града.

В днешни дни един скътан между улиците на гр. Никопол обект, e сред любимите ни места по маршрута, а доколко историята, за която ще разкажем по-долу е с потенциал да предизвика дори международен туристически интерес – преценете сами!

Чешмата “Елия” (Сютлийка) представлява малко изворче питейна вода, чучурът на който буквално излиза от автентичен римски саркофаг (датиран 160-180 г.н.е.). Върху саркофага е изсечен латински надпис под формата на  лирично произведение – епитафия, изразяваща чувствата на римския чиновник Фронтон, който скърби по починалата му млада съпруга Елия.

чешма Елия / Elia fountain

За да вникнем в същината трябва да знаем, че по време на римската империя II-IV в.н.е., заможните погребвали близките си в специално създадени за целта каменни саркофази. Тези блокове се изработвали трудно и се търгували на високи цени – върху обработения камък се изобразявали митични сцени, образи, символи или надписи. Такива саркофази могат да се срещат на различни места в България и по поречието на река Дунав – като част от важните провинции на Империята.

Саркофагът в Никопол се отличава като археологически обект най-вече с уникално лирично произведение, издялано върху камъка, описващо в детайл скръбта на Фронтон, който изпраща за последен път своята любима. Думите и изразителността на текста са толкова запленяващи, че могат да разчувстват и най-каменното сърце, дори 2000 години след онези събития. Нека се убедим сами:

“Ето какво те моля, велика царице на подземното царство – нека тялото на моята скъпа Елия, която днес е затворена в тази гробница, да почива поне сред красиви цветя, понеже с добрия си нрав тя заслужи пред мене много. Моля тебе, която толкова рано прекърши нишките на живота на една невинна – а тези нишки, навити в кълбото на божествените Парки, властва над всичко. О, ако можех с китарата си да изкажа какъв бе нейния живот и колко свенлива беше тя, щях да накарам дори подземните богове да се смилят.

…Някога тя беше за мен домашно огнище, надежда и всичко в живота ми; тя искаше това, което исках и аз и не искаше това, което аз не исках; тя нямаше нито една съкровена тайна, която аз да не зная; тя беше трудолюбива; умееше да изприда хубава нишка от къделята; имаше пестелива ръка, но беше щедра в любовта към мен, своя съпруг; без мен не й се услаждаха нито храната, нито даровете към Бакх…

Наследнико! Моля те да уважаваш стиховете ми; моля те да не забравяш всяка година да украсяваш това гробно място и при хубаво време да приласкаеш паметника ту с росна розичка, ту с красив амарантов цвят и с многобройни плодове, все нови и все различни, и през никое време на годината да не го оставяш да изглежда запуснат.”

Но тук историята не свършва, а тепърва става още по-преплетена и интересна. Ковчегът някак успява да се съхрани в цялост през вековете, като по време на Османската власт саркофагът бил харесан и впоследствие използван за изграждането на чешма, която в мюсюлманската вяра носи заряда на свещено място. Турците използват камъка за новото му предназначение и дават име на чешмата – Сютлийка (млечна вода, блага вода, тур. бел.ред.)

По-късно – според хронологията някъде след 1870 г., в Никопол се озовава френският археолог-пътешественик Дижарден.  Той посещава чешмата, която по-онова време била сред популярните места в града, след което забелязва надписа и успява да го преведе и прочете от латински.  Дижарден буквално ахнал от находката си, и бил толкова силно впечатлен от съдбата на оцелелия саркофаг, че в главата му се зародила идея. Той представя на властите съдържание за текст върху каменна плоча, а след като получава одобрение – изсича надписа и постава плочата до саркофага. Ето какво гласи текста на Фронтон:

След хиляда и седемстотин години,
един непознат пътник
дойде да прочете твоите стихове
в края на стария зид.
Молбата ти, Фронтоне, не е била напразна.
Гробът на Елия е превърнат в чешма.
И български невести,
моми и дечица
наливат от нея своите стомни
и пролет, и есен.
Пътеката към нея
е станала алея за разходка.
Другарката ти скъпа
се е превърнала в нимфа, неяда.
Девойко хубава,
сияй вместо цветя на гроба.
А твоите сълзи, Фронтоне,
са бистрите струи на чешмата.

Самата плоча на Дижарден физически е зазидана близо до лявата част на саркофага на Фронтон (ако застанете с лице срещу чешмата), а вярвате или не – в днешни дни и след близо 20 века, двата надписа си стоят на същото това място – на няколкостотин метра от центъра на Никопол.

И макар че Елия присъства в графиките на балканския Индиана Джоунс – изследователят Феликс Каниц  (1829-1904) – обектът все е далечен и неоткрит за масовия туристически поток.

чешмата Елия / Elia fountain

Днес предимно радетели на местните традиции от читалището в Никопол се грижат за това място, а литературни ентусиасти посещават чешмата, за да черпят вдъхновение от изящните слова. В дъното на малка уличка в българският град Никопол, французинът Дижарден и римлянинът Фронтон комуникират на 2000 години един от друг, а дъхът на младата  красива Елия витае в цъфналите рози и цветя.

Затова, ако желаете да докоснете с ръка надписите на Фронтон и Дижарден или пък да скрепите любовта си с любим човек – непременно посетете това място. И не пропускайте да донесете рози – за да ликува символът на любовта! И ние ще го направим!

* През 2020 г. “Дунав Ултра” за първи път дава широка публичност около историята на чешмата Елия. Обектът е включен в пътеводителя “100-те Дунав Ултра забележителности“, а популяризирането му като уникален обект, с потенциал да предизвика туристическия интерес към гр.Никопол, е сред нашите каузи през 2021 г.

X